Всяка нощ те сънувам... Един и същ е сънят... И винаги започва еднакво... Будя се от бавен, равномерен шум...Успокояващ ритъм... Сутрешен блус... Бавно... После усещам топлината на кожата ти върху бузата си, притисната до гърдите ти... Сърцето ти... То ме събуди... Бавно плъзвам лицето си по горещата ти кожа, надушвам аромата ти на окосена трева, на сушени боровинки и летен мрак, после достигам до твоето спящо лице, до спящите ти устни, спящата трапчинка на дясната буза, спящите ти клепачи с гъсти тъмни мигли...Боже, колко обичам очите ти...! Целувам съвсем нежно клепачите ти, усещам под устните си плахото им пърхане, като крилата на уморена нощна пеперуда... Сънят ми винаги свършва тук... Но се будя щастлива, нищо че искам да продължи... Искам да погаля лицето ти и да се разпадна на атоми, да се превърна в горещ, живителен аерозол, да ме вдишаш, като аромата на розите, да се плъзна в дробовете ти, да се разтворя в кръвта ти, да достигна до всяка клетка и после да се върна до сърцето ти... Виждам го-обвито с дебела ледена кора, едва пулсира... Отдавна... Така каза ти... Отдавна сърцето ми изстина...Прониквам под леда бавно и упорито, всеки ден, всяка минута, в която съм с теб... Опитвам се... Стремя се към това оковано в лед сърце... Да го стопля, да почне да се топи, да се освободи от ледения затвор, да диша, да живее, да пулсира с цялата си буйна сила... Да обича... Да обича силно... Да живее отново... Всяка сутрин се събуждам с теб, а вечер заспивам в прегръдките ти... Мислено... Но някой ден... Може би... Един ден ще те докосна наистина и ще се гмурна в очите ти...