20-25 години не ми излиза от ума този разговор. Припомням си го в детайли , проектирам го върху удачните си кариери и неудачни бракове. Върху отношенията ми с родители и братя. С жените пресекли с повод и без повод живота ми... и разбирам: Няма кой да го прави вместо мене. Аз трябва да го правя! Никой не ми е длъжен!
Него ден с В. бяхме седнали на по бира да обмисляме действия с цел бързо забогатяване. Събеседникът беше подходящ. С лекота и финес бе оцелявал и пр Бай Тошо и при Демокрацията и в Европа и Америка. " Ако човек е оцелявал тук, да оцелее другаде е детска играчка!" Доволен от себе си пръскаше чар по каките от околните маси и ухажваше по навик келнерката, когато се появи този 17-18 годишен циганин и постави въпроса ребром:
_Бате дай два лева!
В. остави бирата си, загледа го и отговори:
_ Как така дай два лева? Голям здрав мъж си! Не те ли е срам да просиш?
_ Че какво? - изстреля предварително приготвения си отговор нахалника- Няма работа! По добре ли ще е да крада , лъжа и ма ...