Имаше мигове, когато той ми се обаждаше, но си личеше, че е объркан и не знаеше защо го прави. Това чувство в мен с времето все повече се пробуждаше и даваше излаз на истината. Увереносттта, че съм права, ме правеше едновременно и много силна и много слаба - защото не можех да променя нищо. Нещо в мен се бунтуваше и умираше. Израз на вдъхновение намирах в различни неща, включително и в рисуването, правенето на любов, измислиците-премислиците и какво ли още не. Бях наясно, че и този вид упойка някога няма вече да действа, но въпреки всичко за момента не виждах друг изход. Живеех с болката в мен и с глупавата надежда, че някога нещо ще стане и най-накрая ще намеря някакъв мой корен, покрай който ще утоля душата си и ще почувствам, че живея. Мислите в мен понякога с такава скорост се въртяха, че често не знаех дали съм жива, или може би мъртва. Кръстопътят, на който се намирах, понякога ставаше с много повече пътища, отколкото бе в началото на моето заставане. Бунтувах се, но знаех, че е и напразно, и не напразно. Поемах и рискове, които не водеха до този резултат, до който ми се искаше да достигна, но въпреки всичко бях предпочела да правя нещо, отколкото да не правя нищо. Така от година на година моят омагьосан кръг ту ме стягаше, ту ме отпускаше и формулата от пусто в празно и обратното все повече се затвърждаваше. Не можех да си обясня защо точно когато започвах да обичам някой мъж, точно тогава той с пълна скорост се отказваше от мен. Но когато резултатът бе на лице и този човек си тръгваше от мен, отново нещо в мен умираше и тайничко си плачех. Но пък животът имаше и свойството да доказва някои твърдения като например, че дори когато се въртиш от пустото в празното, пак има нещо, което не остава празно. Аз все се надявах на това положение, но това, което осъзнах е, че запълненото нещо е всъщност осъзнатото и придобиването на някаква сила, от която в човека вече липсва страх. Когато вече си станал достатъчно голям, за да разбереш другия и да се изправиш срещу страховете си. Мисля си, че не се лъжа, че за момента правилно съм се ориентирала, но когато става въпрос за двама, може нещата да стоят малко по-различно, а може и да не е така. Все още съм на границата на преосмисляне на нещата и въпросите.