Обич...

Мислех, че някога ще те забравя... Мислех, че няма повече да те сънувам... Ти замина и това бе моят шанс! Но уви, завърна се отново и всичко пак взе да се повтаря... Надеждата, че ще те видя... Трепването всеки път, когато това се случи... Непоносимото желание да съм винаги с теб...

  Гледам снимките ти и пред погледа ми изникват спомени за времето, когато бяхме "заедно". Не като двойка, а като приятели. Спомням си как казваше, че си сам... Но грешеше! Никога не си бил сам! Аз винаги съм била до теб, насреща, когато имаше нужда да поговориш с някого, когато изпитваше гняв, беше разстроен или щастлив...

   След това се сещам колко нежно ме целуваше и прегръщаше... Как лежахме на пътеката и гледахме звездите... За изгрева на плажа...

   Как да забравя всичко това? Не бих могла! Не бих могла и да забравя, колко те обичам!

   Вярно е, че мина доста време и много неща се случиха от тогава... Вярно е, че бяхме просто деца... Но още изпитвам същите чувства и едва ли това някога ще се промени...

   ОБИЧАМ ТЕ!!!