С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, не му платиха заплатата и го изгониха.

Бай Дан започна на негово място. Тих, скромен и дружелюбен човечец, не повишаваше тон и все гледаше да мине от него. Веднага го прекръстихме на бай Даньо и отново го прекръстихме на бай Дан, той се поусмихна, махна с ръка и така си му остана, бай Дан.

Собственика на '' Експрес'' ме бе провъзгласил за  отговорник на групата ни от шест човета, но работехме по двойки. Работа като всяка работа, но се иска и внимание, а другите бяха малко дерайлирали от вниманието, та след тях проверявах номера, товаителници, правилно ли е натоварен палета, мрежи.  И вместо да се кефя като ми казваха ''шефе'', аз през смях отговярях '' Шеф е баба ти, защото прави хубави манджи ...''

Та, бай Дан дойде при мен една сутрин.

- Виж какво момче, можеш ли да ме вземеш да работим заедно, нещо ония момчета все ме подиграват.

Абе бях им споменал за жената, че е 4-5 години по-млада от мен и хубавелка, а те като ме почнаха '' Ох тази млада мацка, кой знае сега с кого мачка чаршафите ''...'' Абе оставя ли се такава жена сама, а ти си тръгнал евро да бичиш '' и други подобни - кротичко ми сподели

- Бай Дан, въобще не се коси за тези работи, започваме заедно, около мен си, малко е по-трудничко докато нагласим мрежи, палети.

Свикнахме двамата. Понякога ме изчакваше и вървяхме заедно до автобусната спирка, бърборехме за работата, приятна вечер и до утре.

Идваха понякога и жени доставчици, бай Дан ги поглеждаше, усмихваше се потайно.

- Бива ли ги, а бай Дан -  подкачах го 

- Е, бива ги, но моята жена е по-хубава - отговаряше скромно - Гледайте и дръжте вие

- Ама и ти не си чак толкова стар де - смеех се - Не си вдигнал още бялото знаме, виж ги на твоите години едва пъплят, а ти си като пружина.

- Така е, но аз си обичам моята Минка, бе - смееше се и той - Вие сте млади и зелени, и на вас ви отива да се занасяте.

И дните си вървяха тихи и монотонни. Чакахме неделята за да подпираме парапетите на площад Омония и да зяпаме нашенките с цигара в ръка, слънчеви очила забучени в косата като на авиатор от преди войните, а чантата преметната през рамо като на ретро пощенски служител. Е, разбира се начервени, гримирани, оглеждащи се за познати.

- Хайде дръж де, какво чакаш - сепна ме гласът на бай Дан и потупване по рамото - Само гледаш и се облизваш, не му мисли, затвяряй очи и скачай в тигана

- О, бай Дан, трябва да ми покажеш как, вие старите сте по-печени - засмях се

- Някой друг път - усмихна се той - Не е по моята част, бе. Аз си имам Минка, нея си обичам и тя 

 мене. Ако имаш време и докато няма хора, ей там наблизо има кафе и бира, хайде аз черпя.

              Нямах никаква работа и се съгласих. Чукнахме чаши за наздраве. Той отпи, облиза устни.

- Искаш ли да ти разправя за моята Минка - попита той 

Погледнах го, кимнах с глава, нали все пак е домакин. Какво аз да му  разправям, че моята тукашна приятелка миналата неделя ми се разсърди, защото другите ходели на таверна в събота, а аз работя и сме се срещали в неделя само за  единия  секс. Ами за какво друго, имам си в къщи стерео , вино, бира, узо, пържоли, зеленчуци и ям, и пия колкото си искам.

- С моята Минка бяхме почти съседски деца, две улици ни разделяха, тогава им казвахме път, два пътя, долния и горния път , а между тях къщите ни. Тя беше много хубаво момиченце, а сега е хубава жена, аз бях 4-5 години по-голям от нея, ама се харесахме, дали защото четяхме много книги, то и друго развлечение  нямаше де.. А занаеш ли, че се целунахме за пръв път когато отивах войник и си обещахме да се чакаме, все едно в казармата до всеки войник имаше по две момичета.

Приеха ме студент, тя беше в 11 клас, и лятото в една купа сено, под звездите се любихме. Хареса ни.

После уж сме на забава , а бяхме у нас, имах си моя стая.

Отначало всичко вървеше добре. Родителите й научили за нас, вдигнали скандал на нашите, голяма олелия заради обичта на двама млади. Забраниха ни да се срещаме, изключиха домашния телефон, заплашиха, че ще се обадят в милицията.

А цялата работа била, защото нашето семейство било по-бедничко,родителите ми бяха обикновени трудови хора.  Имали сме къща, но нямали лека кола, аз студент, е голяма работа, инженерите взимали малки заплати. Докато техните, баща й Управител на хранителен магазин, имат Москвич, майка й в някакъв съвет ли комитет ли, а ние с Минка се обичаме...

Родителите й харесвали сина на другарката и другаря еди кои си, него искали за зет.

Минка абитуриентка, аз млад специалист, уж под път и над път инженери, но веднага намерих работа, дадоха ми едностайно жилище. Минка под предлог, че ще е на подготвителни курсове бе при мен. Аз на работа през деня, тя чете за изпити. Бяхме и радостни и съкрушени, че не я приеха да учи

Заместник-директоркаа беше по-възрастна жена, споделих с нея за Минка, тя се усмихна и рече

''- Аз ще ви помагам доколкото мога, щом вие се обичате е най-важното, даже ще ви станем с мъжа ми кумове. Обичта ви трябва да победи ''

И един ден, докато техните били на работа, тя събрала две чанти багаж и в апартамента ми.

Оставила им бележка, че ще пристане на Данаил, мъжът когото обича и който я обича.

Оженихме се и без тяхната благословия, обичта победи. Семейство Стоеви ни бяха кумове, родителите ми щастливи, че сме се задомили.Роди ни се дъщеричка.

До нашият апатамент се продаваше тристаен, събрахме парите, купихме го. Малката  ни дъщеричка се роди и стана новодомец там.Знаеш  после как всичко стана кълба-кълба, голяма част от предприятията се разпродадоха, ние успяхме да закупим и двустайния апартамент.

Откриха филиали на ВУЗове, Минка завърши Финанси и кредит, банките се роиха като пчели. След година-две стана Директор клон. Някои казваха, защото е хубавичка, за това е станала, а че има образованието и е работила в тази сфера. Успя да завърши и право, аз се преквалифицирах на софтуерен специалст, потръгна добре, но вече кой ремонтира компютри, принтери, скенери, всичко е таблети, лаптопи. Поне дъщерите се  насочиха в тази сфера.

И преди три години се преквалифицирах на гастърбайтер в Гърция. По-близо е до в къщи, идват на гости, аз си ходя. Даже Минка ще идва след двадесетина дни, ще те запозная. Милата тя, все още си се обичаме....

               Говореше бай Дан и очите му се насълзиха.

следва.............