Обич без възраст 7
Произведение от няколко части към първа част
Запозна ме и с родителите си. Кирия Елени, майка й, възкликна радостна
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-трудно на тези години се става майка, но ще успеете.
Прегърна ме като свой син и по гръцки потърка раменете ми, гърба.
С кириос Тимос, също си допаднахме. Похвали се с обзаведената си работилница, хоби да ремонтира каквото му попадне.
Поздрави ме с добре свършената работа в двора на Диана и като мъже се сближихме още повече на наколко чашки узо с лед и гръцка салата, е като нашата млечна салата ''Снежанка'', но гръцка...
А самата Снежанка ни наблюдаваше, заслушваше се в разговора ни, но и наливаше узо.
Поканихме родителите ми на гости. Не, че съм махаленска клюкарка, знаеха за връската ни, за отношенията ни. Бях им споделил притесненията си за Диана, че е по-възрастна, но въпреки това се обичаме и на този етап не искаме и не можем да се разделим.
Двете жени се допаднаха, говореха си на английски , като поданички на Нейно величие.
- Диана, мамо, ние с татко ще идем до Монастираки, до Акропола, а вие двете все ще намерите общ език и теми за разговор. И мамо, няма да я учиш да прави мусака - смеех се над щурата си идея да ги оставим сами и да си поговорят по женски.
Върнахме се с татко чак привечер. Минахме и през моята къща да пийнем по чашка узо и да мине време.
- Знаеш ли, миналата година скрих горе в пристойката две шишета узо, едното '' 12 '', а другото ''Кастраки'', дали не са се развалили - шегуваше се той - Знаеш ли, това момиче изглежда свясно, е имала слабост към хазарта, че кой го няма, нали за това е хазарт... печелиш , губиш. Не е притеснителна и разиката във възрастта ви, все пак е улегнала жена и едва ли ще вземе да развява байряка, както казваме...Щом се харесвате, давайте смело, а дали е богата или бедна, няма никакво значение, важното е да е човек на място.
Двете жени се бяха прегърнали като майка и дъщеря, допряли главите си и с весел израз на лицата, и с доволни усмивки.
- Къде ходите бе - през смях попита мама - Без малко да ви обявим за издирване чрез Интерпол, сядайте и чуйте какво с Диана решихме.
И започнаха...
Първо - инвитро процедура,... второ - донорна майка.. и ако не успеят, трето - снахата и батко да си ''хванат'' бебе и докато е малко ние да го осиновим.
- Това са най-добрите варианти - обобщи мама - Нали Диана, най-добрите. Утре ще дойдат и родителите на Диана, все пак редно е да информираме и тях. И тогава всички ще решим , църковен или граждански брак и кога ще е...
Диана стана и ме прегърна здраво, разрида се щастливо.
- Ще успеем, нали Петро - хлипаше тя тихичко - Трябва да успеем
И започнахме по точка първа. Отново изследвания, кръв, секрет, съвместимост...
После в болница '' И митера ''...
Рибката се е хванала в мрежата, не една , а две...
Диана едрееше и хубавееше. Не й давах да пипне нищо по-тежичко, разхождахме се пеша до другата ни къща, почине си, пийни водичка и бавничко се върнем, пак водичка, почивка...
В късния следобед правихме разходки по брега на морето, газеше из водата хванала ме здраво за ръката , морският бриз си играеше с широката й рокля, подухне отпред и очертае едрото й коремче...
Надзираваше ме докато приготвя пералнята, после врътне копчето на програматора. Следи ме седнала на стол с облегалка дали правилно простирам, после мине та подръпне тук-там из простряното. Гостувахме на родителите й на вилата им в едно селце близо до Рафина, и докато тя си почива, а кирия Елени приготви домашния хляб, ние с кирио Тимос набирахме по няколко касети с цитроси, защото тукашните били по-екологични, отколкото нашите в дворовете ни в Атина.
Десет дни преди евентуалната дата, приеха Диана в болницата '' И Митера''.
Сутрин и следобяд бях при нея, не че ще се напъвам като ражда, но ей така за кураж.
И при дежурното ми сутришно посещение ме информираха, че момиченцата -близначки изплакали късно снощи. Само ме допуснаха да ги видя през стъклата..
Мама Диана и двете куклички спяха.
Алармирах по мобилния родителите ни, брата и снахата, с радостната вест.
- Е , какво направи сега - смееше се той - А ние вече сме готови да ви помогнем, Светлана е бременна с трето, изглежда този път ще е момченце
Но най-щастлив бях аз. Търпенето, вярата ни, бяха възнаградени. Имаме си две момиченца, Мария на мама и Елени на другата майка.
А времето си вървеше неуморно напред...
Бяха ни оставили с брата и децата в къщи, а жените на пазар из Атина.
Пийвахме фрапе през сламка и с четири очи наблюдавахме децата. Най-малкия Теодор, вече на три годинки, беше единственото момченце сред какичките. А те великодушно му оставяха играчка или шарената топка да играе и да не се разплаче.
Беше като малкият принц сред принцесите...
А ние с брата се поглеждахме, поклащахме глави и усмихвахме щастливо.
................................................край..........................
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Petar stoyanov Все права защищены
Преряза ме думата ,,безчувствен,, и въпреки, че използваш думата в друг смисъл, аз направих паралел със общото състояние на героят от първа част и това от последната-много по-добро е!