Бях момиче малко и самотно, с дъжда аз играех, със звездите аз мечтаех. Бях глупаво хлапе. Но дойде и мигът, в който трябваше да се осъзная, че не съм малкото дете. Огледах се и видях едно момче, момче с две очи като звезди, като езера дълбоки, криещи милион тайни. Привлече ме със своя чар и с начина, по който се държи. Привлече ме с безброй шеги. Мина месец, мина втори, а моето момче все повече ме влечеше. Скоро разбрах, че обичам го аз, че той за мен е всичко - и деня, и нощта, и морето, и земята, и Луната, и звездите. Опитах се да го обичам така, както трябва, така, както той би искал. Но как да обичаш някой като не знаеш как? Да не би това да се учи в училище? Да не би да се купува в магазина? Е, опитах се! Макар и неуспешно. Не знам дали ти стигна, дали беше щастлив, но сега мен ме боли. Обичах те безумно много, но ти просто не разбра. Обичах те, както никой друг не би те обичал. Дарих ти цялата си обич, дарих ти едно сърце, едно малко сърце, което бе захвърлено някъде. Съжали се ...