Прекарах дълго време, обичайки те. Дадох всичко от себе си за теб. Посветих ти цялата си душа, всяка мисъл, всяка мечта. Посветих ти себе си и сърцето си. Стоях до теб във всеки момент, готова да хвана ръката ти, ако се подхлъзнеш. Готова да падна със теб, ако паднеш. Готова да дам живота си за твоя. Готова на всичко, за да бъдеш щастлив. Надявах се някой ден да оцениш усилията ми. Някой ден да ме прегърнеш и да кажеш, че аз съм жената.
Вървях по тъмните улици сама. Скитах се в самотния град сама. Сълзите си роних сама. Сама се борих за една любов неосъществима. За едни чувства дълбоки и силни. Аз се борих за едни очи, чийто блясък озаряваше нощта ми. За едни ръце, чиято топлина ме обгръщаше цялата. За едно сърце, чиято обич исках да почувствам по-дълбоко, по-истински, по-разрушаващо. Прекарах дълго време, обичайки те с всеки мускул, с всяка фибра, с всеки атом в себе си. А ти стисна сърцето ми в ръцете си и бавно го начупи. Всяко парче се пукаше на стотици части. И всяка една частичка ...