Обладаващата
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно отпуснато върху мекия диван. Светло е, но не виждам нищо... няма и кого да видя, освен нея и старите предмети в стаята... бездиханни и безполезни. Тя бавно прокарва пръсти през врата ми... пристяга ги и усещам, че се задушавам. Прошепва името си в ухото ми, може би иска това да е последното нещо, което ще чуя, преди да ме убие... "Самота... самота". Но ето, тя ме пуска, иска бавно да се мъча, да я запомня и да я чакам отново...
© Моника Зубева Все права защищены