Jan 26, 2011, 12:32 PM

Обладаващата

  Prose
1.3K 1 1

Обладаващата


Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно отпуснато върху мекия диван. Светло е, но не виждам нищо... няма и кого да видя, освен нея и старите предмети в стаята... бездиханни и безполезни. Тя бавно прокарва пръсти през врата ми... пристяга ги и усещам, че се задушавам. Прошепва името си в ухото ми, може би иска това да е последното нещо, което ще чуя, преди да ме убие... "Самота... самота". Но ето, тя ме пуска, иска бавно да се мъча, да я запомня и да я чакам отново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Зубева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...