На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефона за случая, обмисляше събитията... Не само от последното денонощие, а мислите му изглеждаха като равносметка: „Една жена, при това на наш служител, застреляна; един престъпник убит и разфасован; един опит за убийство...” В този момент съзря бележка пред себе си, която не беше забелязал по-рано, макар че си стоеше там от няколко часа. След като е прочете, лицето му промени контурите си: „И изчезнал...” Все пак някой беше си направил труда да запише подадения сигнал от Катя, макар че тя беше в ареста. Георгиев продължи мислите си: „Толкова събития и само тя задържана... Ами останалите случаи? – питаше се сам и се опитваше да си отговори – Ще ги заловим ли някога. В последно време нещо са се ...