- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни пари… Няма къде да отида. С малко дете съм… Навън е студено…
- Не ме интересува! Не става! До утре, ако не платиш се изнасяй! Чу ли ме добре?
Шумното тряскане на вратата приключи разговора.
„ Боже! Какво ще правя сега? Откъде да ги взема тези пари?“
От стаята се чу плач на дете , навярно събудено от шумното затваряне на вратата.
Жената изтича и взе на ръце малко момченце на около четири години. Усмихна му се и го залюля на ръце като му пееше някаква приспивна песен. Постепенно детето се успокои и задрема. Жената го остави внимателно на леглото и седна внимателно на крайчеца, като внимаваше да не събуди детето.
Започна да мисли трескаво как да намери пари за наема. Страхът скова цялото и тял ...