Оцеляване
- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни пари… Няма къде да отида. С малко дете съм… Навън е студено…
- Не ме интересува! Не става! До утре, ако не платиш се изнасяй! Чу ли ме добре?
Шумното тряскане на вратата приключи разговора.
„ Боже! Какво ще правя сега? Откъде да ги взема тези пари?“
От стаята се чу плач на дете , навярно събудено от шумното затваряне на вратата.
Жената изтича и взе на ръце малко момченце на около четири години. Усмихна му се и го залюля на ръце като му пееше някаква приспивна песен. Постепенно детето се успокои и задрема. Жената го остави внимателно на леглото и седна внимателно на крайчеца, като внимаваше да не събуди детето.
Започна да мисли трескаво как да намери пари за наема. Страхът скова цялото и тяло. Страхът от неизвестното утре. Какво ли щеше да и донесе.
Нямаше мъж до себе си. Никого си нямаше. Само малкото момченце спящо на леглото.
Дори и то не беше нейно. Беше на най-добрата ѝ приятелка. Но и тя изчезна един ден. Каза, че е намерила „Второто си аз“ и няма да се раздели с него за нищо на света с него. Но имало малък проблем – не обичал децата. „ Второто аз“ отдалеч понамирисваше на тютюн и алкохол. Личеше, че няма да полага особени грижи за приятелката ѝ.
„ Виж, ако не можеш да се грижиш за малкия, остави го в някой дом или пред някоя врата. Аз съм дотук. Какво да правя, че баща му не иска да го погледне“. Е бащата нямаше как да го погледне след като го беше намерила в един бар след безброй питиета. Кой ще повярва, че от един път се става баща.
Дълго мисли какво да прави с детето. Не можеше да го остави на улицата. Задържа го при себе си. Намери тази квартира, но нямаше постоянна работа. Чистеше входовете за някакви мизерни пари. Нямаше друг избор. Не можеше да си позволи да оставя дълго време детето само. А нямаше сили да го зареже.
Реши да излезе и да потърси пари. Ако трябва ще открадне. Или да се хвърли пред някоя кола, но така, че да не пострада сериозно. Шофьорът ще плати наема. И за храна може да останат. Не си представяше как точно ще стане, но продължи да върви по улицата.
Така и не чу идващата кола, която я връхлетя. Усети само болка и след това всичко потъна в мъгла. Летеше и беше хубаво.
Нямаше го страхът.
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Потресе ме! Толкова е въздействащо...
-
Ами за мен разказът е слаб. Ученически стил. Има и тавтология. Тук така и не разбрахте, че тъжната история не прави един разказ хубав.
-
Благодаря на Ve2666 (Василка Ябанджиева) и aleksandra79 (Анелия Александрова). Желая ви хубава вечер!
-
Хубав разказ, за съжаление и актуален. Желая успех!
-
Страшен е светът, в който живеем. Майка изоставя детето си и заминава с първия срещнат, без угризение, без болка. Смъртта е лек изход, безболезен начин да излезнеш от ситуацията. Много ми хареса. Успех!
-
Благодаря Силвия!
-
Един глас и от мен,много драматичен,сбит и впечатляващ разказ!Поздрав!
-
Благодаря, Анна!
-
Чудесен е, браво!
-
Благодаря Георги Стойков!
-
Къс разказ. Идеално построен и най важнотое,че ме докосна. Хареса ми!
-
Благодаря, Нина! Радвам се, че ме оцени!
-
Поздравления, Мая! Хубав разказ!
-
Благодаря, Кети! Много обичам кратката проза и се старая да пиша по този начин.
-
Прекрасен разказ, Мая! Кратък, стегнат, посланията са ясни и за най-нечетящия! Така се пише!
-
Благодаря Eia (Росица Танчева) !
-
"Нямаше друг избор. Не можеше да си позволи да оставя дълго време детето само. А нямаше сили да го зареже."
"Така и не чу идващата кола, която я връхлетя. Усети само болка и след това всичко потъна в мъгла. Летеше и беше хубаво.
Нямаше го страхът."
Пред срутването на света, останал без морални устои, захвърлил и децата си, дори смъртта не е страшна, а е спасение... Силно внушение. Замислящ, провокативен разказ... за съжаление - и актуален... Поздравления и успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
