Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.

     Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличали, защото те могат да кажат много за човека, който ги притежава.

     Очите на НАДЯ - големи, светли, лъчисти, искрящи, бляскави. Гледат те прямо, открито - вярваш им. Когато се смее, те грейват, когато се натъжи - леко притъмняват, но независимо от всички проблеми, през които преминава тя, очите й бързо възвръщат блясъка си. Само да се засмее. Широка и щедра душа притежава. Отговорна. Директна. Може да се разчита на нея.

     Очите на РОСИ са други - винаги тъжни, дори когато се смее. А и смехът й е някак изкуствен, като че ли пресилен.  Понякога се опитва да се предстваи в приповдигнато настроение, но усещаш, че липсва искреност, липсва естественото отражение на вътрешен комфорт. Все нещо не й достига или поне тя така си мисли. Върви трудно през живота си, греши много и винаги има други виновни за това. Опитва се да копира нечие поведение, да влезе в чужда роля и вероятно така се надява да получи и нечий чужд живот - по-сполучлив, по-подреден, по-щастлив. Затова може би очите й никога не се смеят с нея, никога не заблестяват. Остават тъжни и някак виновни.

     Очите на ДИДИ. Сивосини. Повече сини. Обрамчени от светла кожа, бялоруса коса, безцветни мигли и вежди. Те биха били безлични, ако не просветваха така остро и не преминаваха през теб като остриета. Не съм виждала толкова амбиции в нечий поглед. Толкова настойчиви опити за себедоказване. Започнат ли да проблясват, може да очакваш гръм и мълнии, още повече, че тя е спонтанна, въпреки опитите й да се владее. И директна - "право куме, та в очи". Ако си я засегнал - пази се.

     Харесвам очите на МОНИ. Сиви, очертани с по-тъмна линия около ириса. Внушава сигурност, стабилност, предразполага към доверие. Може да бъде добър приятел, но не трябва да прекаляваш в изискванията си към него. Умее да поставя граница, до която можеш да пристъпиш.

     Очите на АНГЕЛ бяха сини, сини... много сини. Трудно беше да си представиш какво изразяват. На пръв поглед нищо, просто много сини очи - синевата им като че ли те омагьосва, но и добри, топли, кротки, приятелски. Беше плах. Имаше амбиции. макар че трудно вървеше към тях. Когато достигна желаното образование, добрата работа, семейството, детето, съдбата реши, че той вече не е за този свят. Медицинска грешка! Премина през много трудности, а не беше виновен за тях.

     Сигурно сте виждали горди, високомерни очи. ПЛАМЕН. Характерът, стойката, поведението - мислиш, че те пораждат тази представа. После поглеждаш пак очите - големи, черни, много често присвити. Когато се смееше, те се отваряха широко, появяваше се блясък, усещаше се искреност, откровеност, близост. Тогава и тялото се разкършваше, появяваше се мекота в движенията му. После идваше момент на притваряне, отдръпване, подозрителност, гордост, надменност... Тялото се сковаваше. Стой настрана! Достигна много като известност - това го ласкаеше. Разглези се. Искаше все повече. Това го доведе преждавременно до края му.

     Обичам като приятелка АНИ. Очите й са черни, много черни и големи. Внимателни, наблюдателни, проницателни. Погледне те и те "прочете". Само един дълбок поглед и няколко точни думи и ти си казваш сам това, което й е необходимо, за да разбере какъв човек си. Няма лоши намерения, добронамерена е. Информацията й трябва, за да определи отношението си към теб. Не рови за детайли, просто иска да разбере добър човек ли си, честен ли си, трябва ли да ти има доверие. Ако те хареса, ако й допаднеш, те обиква и те причислява към приятелите си. Можеш да пазиш тайните си, уважава ги, но не трябва да я лъжеш, просто не й казвай това, което не искаш. Запази го за себе си - няма да се разсърди. Приеме ли те, тези черни очи ти се усмихват, почват да играят весело и от това ти е приятно, спокойно... Не се натрапва нито на приятелите, нито на членовете на семейството, но всички се радват на вниманието й.

     На ДИМИТЪР двете очи са различни. Аз дълго време не го бях забелязала. Казват, че много умело си служел с вратовръзките. Имал над петдесет. В зависимост от тях, а и от дрехите му, аз съм ги възприемала като кафяви или жълтозелени. Има някакво притворство в поведението му - може би смята, че очите му ни смущават и го възприемаме като странен. А ето, че аз не бях разбрала за тази физическа особеност и тя не ми е пречила в общуването.

     МАЙКА ми имаше пъстри очи. Жълтозелени, изпъстрени с по-малки или по-големи кафяви петънца. Никога те за мен не са били странни. Вглеждах се в тях, обичах ги. Те ми даваха сигурност, топлина, обич, разбиране, увереност. Днес ми липсват и понякога си мисля, че съм ги пренебрегвала, потънала в своето всекидневие.

     На СВЕТЛА очите са сини, големи, предразполагащи, но и бягащи. Защо? Винаги има работа, винаги за някого нещо прави или някой за нея нещо прави. Много контактна, много раздаваща се. На много хора е необходима. Семейство, приятели, съседи, близки и далечни познати. Тя дава, но и умее да иска и не можеш да й откажеш, защото никога не прекалява, и защото винаги се реваншира с внимание, услуга, съпричастност, искреност, приятелство.

     Очите на хората. Очите на близките, на приятелите, на познатите. Очите и мястото им в общуването. Харесва ми да се вглеждам в тях и да търся какво могат да ми кажат за качествата на техните притежатели.