На всички смели мъже,
чиято професия е спасяването
на човешки живот.
Лежеше под отломките, а студът бавно сковаваше тялото и. До преди няколко часа чувстваше болката в лакета си, после усети как ръката и отича, а сега дори не можеше да я помръдне в пролуката. Опита се да се обърне, но само разбута праха около себе си и се задави.
Нов трус и пукотевица я отказаха от опита да се движи. Отпусна се без сили в непрогледния мрак и изпъшка.
Времето течеше бавно, като в онзи пясъчен часовник, който майка и и подари на годишнината от сватбата.
" Никога да не свършва между вас любовта, дъще! Никога!"
Любовта! Да не свършва!... Нали заради нея се втурна да спасява любимия си след първия гняв на земята...
"Мамо!"- прошепна с усилие, после видя старицата. Облечена в бяло, разтворила обятия, сякаш я викаше.
Хукна към нея, а тя изчезна...
" Спаси ме, измъкни ме от тук, майчице!"
За миг съзнанието я бодна с нова сила и сълзите топло се спуснаха по лицето и. Живи вади, напомняйки и, че родителката и си ...