22 февр. 2009 г., 14:11

Огледална подкрепа

1.3K 0 1
1 мин за четене

  Огледална подкрепа

   Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.

Днес, за радост на всички деца, които бяха излязли на двора на училището, слънцето бе високо и нямаше облаци, които да му попречат да топли хората. Учителите и по-големите ученици се бяха събрали на малки групички - дискутираха и се смееха, докато по-малките деца тичаха на воля и играеха различни игри.

  На поляната в двора  една учителка бе събрала класа си и го подготвяше за игра с топка. Следваше оформянето на двата отбора и затова тя избра две от децата, които пристъпиха напред и застанаха от двете ù страни, а останалите се подредиха в редица пред тях. Странното е, че сега, след толкова години, същата тази картина придоби един завършен и окончателен вид, тъй като едното от избраните деца бях аз, но в същото време половината от мен остана в редицата при останалите. До ден днешен аз избирам да бъда и на двата бряга на реката, понякога волно, друг път по стечение на обстоятелствата. И така, да се върнем към онзи ден на двора - аз избирах втора и се предполагаше, че трябваше да извиквам силни играчи и да направя конкурентноспособен отбор. Съученичката ми избра най-силното момче в тази игра. То излезе гордо напред и пристъпи зад нея. Следваше моят ред - огледах се избрах най-слабия играч, който дори не умееше да хваща топката. Не можех да обясня постъпката си тогава, но ме водеше чувство, което ме подканяше да направя точно това.

Другото аз, което стоеше и чакаше да бъде избрано в редицата при останалите, гледаше това момиче насреща, което едно по едно извикваше хората, които винаги бяха избирани последни, и което не обръщаше внимание на присмехулните думи на останалите.

   Тогава в онзи ден тя избра да бъда в нейния отбор. Играхме от сърце и дадохме всичко от себе си. Загубихме играта, но спечелихме много повече. Спечелихме войната!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото по-чиста е душата на човек толкова по-импулсивно той действа. Поздравления за подкрепата от която не се чака изгода!

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...