Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ...
В противен смях, фалшива находка.
Черна котка по белия сняг хитро измами, следите прикри!
... Там, където не достига слънце, снега да стопи.
Дъжд от мастилени капки...
Защо китарата тъй некрасиво мълчи?
. . . . .
Бездомно псе в незавършен строеж
търси пияния си господар!
© Петко Петков Все права защищены