Живял някога един момък на име Томас. Той ходел с баща си за риба, връщали се с богат улов, а когато имали и повече, продавали на пазара.
Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да го доставят в двореца.
С течение на времето момъкът започнал да трупа богатство – след няколко години вече наел хора и лодки, доставял риба на царя и забогатявал все повече и повече. Започнал обаче да лъже и мами хората, които му вярвали. Когато някой му поискал пари, за да има с какво да живее, той все се правел, че няма и не давал на никого.
Минала година. Един ден при него дошла жената на негов братовчед и го помолила за заем. С огромна мъка в сърцето си тя му разказала за немотията, в която живеели, и за тежката болест, налегнала мъжа ù. Били толкова бедни, че нямали пари нито за лекар, нито за лекарства. Безчувствен, Томас я отпратил грубо, заключвайки сърцето си за нейната скръб. Две с ...