Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...

Б.

Всеки ден…

Всеки ден  минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразяват като редки видения минаващите все по-малко хора, отиващи към булеварда - там е спирката на автобусите…

Познаваме се. Дори си казваме едно „Добро утро!”  И даже изрусената дама, която винаги излиза насреща ми от лявата пресечна уличка между блоковете, започна да сваля от ухо телефона си, за да поздрави.

И кризата си има малките хубави неща…

Останаха няколко квартални магазинчета. Останалите ги отвя американският вятър и както е тръгнало - ще останем и без тях. Ще отиде на майната си всичко онова, което се нарича удоволствие от пазаруване. Сещам се сега - баба ми Велика, като идеше до магазина за един хляб макар, научаваше де що се е случило по махалата. Нали така?

Хубаво е, когато можеш да размениш една-две думи, нали? Общуване се нарича… Истинско при това.

Днес се прибирам с болки… Десният крак едва стъпва по разкривените плочи на тротоара. Така се случи - кой го е искал?!  ”Само да не съм скъсал нещо!” - си викам, и зор-не зор, мъкна една голяма бутилка изворна вода… Ако не бяхме спрели до параклиса, нямаше да се налага да бутам „Нисан-а”… Куцам и си нареждам наум.  Но… От друга страна пък - водата от извора е толкова студена и приятна за пиене! Направо - жива вода! Заслужава си дори и болката от схванатия мускул (Това ще да е! Болиии!).

- Здравейте! Какво е станало? Аз съм лекар и мога…

Сутрешната дама с телефона. Изникнала е пред мен, докато съм гледал кривите плочи - цяло препятствие в случая. Бяла къса пола с цепка отстрани… Бяла блузка, сребърно кръстче между…

Разбирате, че вдигам поглед много полека нагоре. Събирам спокойствие, за да кажа:

- Кракът ми ли? Ами… Нищо! Малко такова… Втвърдил се е ей тука! (Показвам зад коляното.)  Но ще ми мине! То, понякога се случва…

- Разбирам! Но защо така? От напрежение?

Интонацията е възходяща… И защото усещам накъде отива, казвам:

- От гледката е… От гледката! То… Човек не знае точно къде ще го стегне! Нали така?

А болката?

Забравих, че ме боли… От живата вода, навярно?!

Б. Калинов

20.06.2012г.

Пловдив