20 апр. 2013 г., 11:47

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част втора 

  Проза » Рассказы
764 0 1
3 мин за четене

Б.Калинов- "Камината" - комп. графика

 

 Вече сме на маса.Към мезетата, които нося от града, се добавя традиционната нашенска туршия, приготвена по обичай от не знам кога си, един цял голям бабек, донесен така, както е си е - с чатала, на който е бил окачен на тавана. Стара оплетена дамаджана с вино… „Ще видиш какво е?!” Смига бай Иван, докато се настанява по-далечко от камината.

- Ще ме изпоти, тая пущина! Пък и да имам поглед към двора…

- Абе, хора, аз съм се приготвил да ви посрещна що-годе… А пък вие, какво… Само дето баница не сте разточили!?

- Ще има! И баница ще има… - Някак тайнствено казва един от „допълнителните” ми гости – Стефан, който (да си призная!) едвам познах, когато влезе в салона преди малко.

Щях да питам  и бай Иван какво толкова има да гледа навън, но той ме изпревари:

- Стрина ти Мария ще дойде… И още някой с нея, та… - Вдигна чашата с грята гроздова, премлясна, приглади мустак - Уха! Яка е тая… Бива си я!

Това означава едно: „Без много въпроси!”

Добре… Тъй да бъде!

Затова повеждам разговора към  една  любима тема за гостите – времето.

- „Нòвина” е… Ясно време е и затова е такъв студ - казва компетентно бай Иван - Винаги зиме, кога започва да се пълни Месечината, хваща такъв студ, та камък и дърво се пука…

– Ама и всяка работа, захваната по нòвина е хаирлия, нали, кмете? – светят очите на Стефан от отсрещната страна на масата. Отражение от огъня в камината ще да е…

- Няма да повярвате, ама Караман - кучето ми, не щеше да излезе от колибата си тая заран! Дърпах му синджира, та да го измъкна да яде… Е, на това му викам  „кучешки” студ! А пък дали е на хаир нещо… То от хората зависи, Стефане!

Дружен смях проводи думите за кучешката неволя, трепнаха стъклата на прозорците, та го метнаха към камината и изпратиха през комина, заедно с дима нагоре към студените проблясъци на звездите.

Натърти на думата „хората” бай Иван. Сигурно за моите писания искаше да рече… Но, то си е така! Не си ли седнеш на д-то да пишеш… Е, нали затова съм си дошъл!

- Стрина ти Мария иде! – Рече Павел - другият ми гостенин, с който сега се запознавам, и понечи да си облече куртката, свалена заради горещината в кухнята. Как бе дочул скърцането на портата в тази гълчава… Не знам!

Чух, че се отваря входната врата и:

Hallo! Ist hier jemand?

Явно съм се шашнал толкова, че дори смехът на цялата компания трудно ме накара да повярвам… Нали се сещате, че стрина Мария не би могла да каже това, колкото и да си преправя гласа да изглежда „по-младежки” някак си…

- Дай ми тавата, Дани, та да си свалиш палтото. - Това вече е гласът на стрина Мария…

До вратата  на кухнята съм. Отварям…

 

Следва…

 

Б.Калинов - Странник

16.12.2012 г.

Пловдив


© Борис Калинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??