15 авг. 2008 г., 08:42
17 мин за четене
Вечерта се търколи неусетно. Двамата мъже играеха тихо. Подхвърляха си понякога шеги. Както пиехме по мъничко уиски, така се донесоха и ядки, още лед и аз се страхувах, че накрая може да се напия. Хубава напитка, приятна обстановка, добра компания, по глътка, нищо неприятно не почувствах дори. След приключването на поредната партия шах, Марко се изправи да върви, защото следващият ден е работен, а навън е горещо. Сбогувахме се и когато се върнах, Педрос ми пожела лека нощ, каза да спя спокойно и по-рано от 8 ч. да не ставам. Искал закуската след 9 часа, ако нещо не се чувства разположен, знае къде е кухнята. Гушнах си книжката и се отправих към моя, дори не мечтано уютен, свят. Педрос ми даде минерални соли и екстракт от алое за вана. Докато разреша косите си, оставих ваната да се пълни. Запалих осем ароматизирани свещи, отпуснах се в топлата вода за двадесет минутен релакс и с отправна точка - България. Мислех за моята мъничка гарсониера в чиято баня, вана не можеше да се сложи. Кухня ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация