Превъзбуденото ми настроение мигом премина в шок. Ръцете ми паднаха като отсечени. Красивото, нежно момиче, с мечтите и приповдигнатото настроение, необуздания младежки пламък и чаровното излъчване. Не исках дори да мисля за изживения ужас. Какви изверги трябва да са мъжете, които са го направили. Тях майки раждали ли са ги? С тези спечелени пари, ще купят цвете на любимата си, на съпругата, на майката... или може би, ще се прибере в дома си, с желаната играчка за мъничката си дъщеричка. Ще гледа как с бързите си малки пръстчета я разопакова и щастлива целува тати. Как трябва да изглежда този тати, подарил радост на детето си отнемайки живота на чуждото дете. Не разбирах тази извратеност. Какъв психически профил може да се направи? Захлипах в шепи, треперейки неудържимо от ужаса. Тялото ми се тресеше от погнуса. Разумът ми отхвърляше да приеме развръзката. Поех топлата чаша мляко с мед, услужливо приготвена ми от Марко и се изкачих по стълбите, опряна на лакътя му. Не виждах нищо около ...