15 мая 2007 г., 16:42

ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ

1.3K 0 6
1 мин за четене
                                             ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ
                Баба Ленка разказва как се оженили майка й и баща й.
                Мъжът със седемте дъщери, няколко години след раждането на Анастасия починал. Семейството не било бедно, но докато омъжи дъщерите си, в течение на времето и липсата на мъжка подкрепа, започнало да обеднява. Анастасия станала хубава мома, но ергените не я искали, защото семейството й било вече много бедно.
                 Годините минавали и момичето минало годините, на които обикновено се женели момите.
                 Майка й и съседките се обезпокоили, че няма да може да се омъжи. Разшетали се възрастните жени из селото и започнали да търсят ерген. На другият край на селото живеел един момък за женене, но и той не можел да си намери мома, защото и той бил беден, бил сирак. Жените сговорили двамата да се видят, да се опознаят. И двамата били млади и хубави, макар, че момичето било на години по-голямо от момчето.
                 Харесали се. Оженили ги, но момчето се срамувало от това, че взел престояла мома. За да не му се подиграват в селото, сутрин много рано отивал на нивата и вкъщи се прибирал много късно вечер. След една година им се родило дете. След година-две нивите им родили много жито, плодове и семейството се замогнало, измъкнало се от беднотията. Момъкът, вече мъж, разбрал, че благодарение на жена си, късметът бил влязъл в неговия дом. Престанал  да се крие и срамува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...