May 15, 2007, 4:42 PM
ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ
1 мин reading
ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ
Баба Ленка разказва как се оженили майка й и баща й.
Мъжът със седемте дъщери, няколко години след раждането на Анастасия починал. Семейството не било бедно, но докато омъжи дъщерите си, в течение на времето и липсата на мъжка подкрепа, започнало да обеднява. Анастасия станала хубава мома, но ергените не я искали, защото семейството й било вече много бедно.
Годините минавали и момичето минало годините, на които обикновено се женели момите.
Майка й и съседките се обезпокоили, че няма да може да се омъжи. Разшетали се възрастните жени из селото и започнали да търсят ерген. На другият край на селото живеел един момък за женене, но и той не можел да си намери мома, защото и той бил беден, бил сирак. Жените сговорили двамата да се видят, да се опознаят. И двамата били млади и хубави, макар, че момичето било на години по-голямо от момчето.
Харесали се. Оженили ги, но момчето се срамувало от това, че взел престояла мома. За да не му се подиграват в селото, сутрин много рано отивал на нивата и вкъщи се прибирал много късно вечер. След една година им се родило дете. След година-две нивите им родили много жито, плодове и семейството се замогнало, измъкнало се от беднотията. Момъкът, вече мъж, разбрал, че благодарение на жена си, късметът бил влязъл в неговия дом. Престанал да се крие и срамува.
Баба Ленка разказва как се оженили майка й и баща й.
Мъжът със седемте дъщери, няколко години след раждането на Анастасия починал. Семейството не било бедно, но докато омъжи дъщерите си, в течение на времето и липсата на мъжка подкрепа, започнало да обеднява. Анастасия станала хубава мома, но ергените не я искали, защото семейството й било вече много бедно.
Годините минавали и момичето минало годините, на които обикновено се женели момите.
Майка й и съседките се обезпокоили, че няма да може да се омъжи. Разшетали се възрастните жени из селото и започнали да търсят ерген. На другият край на селото живеел един момък за женене, но и той не можел да си намери мома, защото и той бил беден, бил сирак. Жените сговорили двамата да се видят, да се опознаят. И двамата били млади и хубави, макар, че момичето било на години по-голямо от момчето.
Харесали се. Оженили ги, но момчето се срамувало от това, че взел престояла мома. За да не му се подиграват в селото, сутрин много рано отивал на нивата и вкъщи се прибирал много късно вечер. След една година им се родило дете. След година-две нивите им родили много жито, плодове и семейството се замогнало, измъкнало се от беднотията. Момъкът, вече мъж, разбрал, че благодарение на жена си, късметът бил влязъл в неговия дом. Престанал да се крие и срамува.
© Елена Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви.
-
Страхотно е! Поздрави
-
Браво на теб!!!
-
Ей тъй стават хубавите работи!
-
Благодаря ти за забележката. Името е едно и също в двете разказчета.
Поправих заглавието и едно име вътре в текста, но не поправих на другите места, където се среща. В България не се среща Атанасия. Така го разказваше нашата комшийка. -
Е, това сигурно е било като шега пуснато: че момчето се е срамувало и страхувало да не го подиграват! Шегаджии и тогава си е имало!
А истината е била, че момъкът бил работен и затова е отивал рано на нивата, а се е връщал късно!
Но Анастасия или Атанасия се казвало момичето? Защото са използвани двете имена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
