25 янв. 2019 г., 11:28

Опасна зона

858 0 0
1 мин за четене

Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отново да почука и вратата бавно се отвори издавайки невероятно скърцащ звук. Отвътре излезе двуметров, хърбав мъж на около 70 години. Лицето му едвам се виждаше, тъй като големите му бели коси го закриваха. При вида му двете момчета замръзнаха, губейки всякаква представа какво се случва. Тим едва промълви:
- Аа... такова... тук сме, за да Ви дадем тази храна и да ви пожелаем Весела коледа!
Мъжът като чу тези думи, ги погледна с тъмните си очи за момент, а след това се свлече на земята, коленичейки пред треперещите от страх момчета.
Възрастният исполин започна да плаче като малко дете. Сълзите се стичаха по лицето, а след това по дългата му брада. Тим и Бен останаха безмълвни.
- От 32 години никой не е идвал да ме търсиq смятайки,че съм луд психар! - проговори бившият затворник!
След това се изправи, грабна двете момченца и бързо ги дръпна отвъд вратата.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dimitar Nikolov Все права защищены

Опасна зона!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...