Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отново да почука и вратата бавно се отвори издавайки невероятно скърцащ звук. Отвътре излезе двуметров, хърбав мъж на около 70 години. Лицето му едвам се виждаше, тъй като големите му бели коси го закриваха. При вида му двете момчета замръзнаха, губейки всякаква представа какво се случва. Тим едва промълви:
- Аа... такова... тук сме, за да Ви дадем тази храна и да ви пожелаем Весела коледа!
Мъжът като чу тези думи, ги погледна с тъмните си очи за момент, а след това се свлече на земята, коленичейки пред треперещите от страх момчета.
Възрастният исполин започна да плаче като малко дете. Сълзите се стичаха по лицето, а след това по дългата му брада. Тим и Бен останаха безмълвни.
- От 32 години никой не е идвал да ме търсиq смятайки,че съм луд психар! - проговори бившият затворник!
След това се изправи, грабна двете момченца и бързо ги дръпна отвъд вратата.