''  Има една опасна възраст, когато си харесван и желан от майките и техните дъщери... ''

Джакомо Казанова

             Поглеждах скришом към големият часовник в залата. Броени минути до кафе-паузата, както хумористично наричахме пиенето на кафе в офиса. Изпод вежди гледах разсеяно. Ето красивата кирия Доротея, гримираните й очи

 следяха нещо из монитора, присвиваше начервени устнички,работните ни места  бяха през 2-3 бюра...В страни кирия Мони, е, и тя е хубавица, но скептично свила устни и все недоволна от нещо, когато е горещо, защо не е хладно и обратното. Следваха Паца, Параскеви, но защо пък Паца, е тя го раздаваше еманципирана жена и поради такава, мъжът й я оставил. Сима, не си харесваше името Герасима, искала нещо по-нежно от рода на цветята. Имахме кратък, и не до там сполучлив романс, прекалено съм бил мъж, а тя търсила някой нежен и безпомощен, та да му помагала,... ама къде и за какво да му помага, така и не разбрах, аз нали й помагах да разкопчава и после да закопчава сутиена си.

Та всеки скрит зад мониторите и съсредоточен в тях, почти не обръщахме внимание кой как е облечен, в настроение ли е или светът му е крив.

Пожелавахме си '' Добро утро'' или ''Приятна вечер'' и всеки по своя път. 

Даан, удари вестоносеца, време е за кафе.

Завъртях се с кафето си в ръка, никъде свободен стол, всеки се зачел в списание или решава кръстословица направо с химикалка. При тези двете е свободно, кирия Доротея и кирия Пелагия...

- Извинете, ще ви притеснявам ли, да пийна кафе при вас - попитах

Безмълвно посочиха стола и потънаха в разговора си. Долавях само отделни фрази.

- Просто да няма на кого да разчиташ, дребна работа, но трябва по мъжка сила. Обърнах се към фирма'' Ами колко ще ни платите, все пак трябва цял екип да ангажирам...''

Колежката Пелагия измърмори  нещо и поклати глава

- Така е, всеки се прави на кавалер, но за работа не ги търси, виж да те одумат...

Кирия Доротея погледна към мен, но нищо не каза. Пелагия бърбореше нещо. Допих кафето си, благодарих им и на работното си място. Видях Доротея да идва, енергична жена, а сега върви  отпуснато, безпомощно, отпусна се на стола си, сякаш  нямаше изход от проблема й.

Ще я попитам, какво толкова. Взех папка, химикалка и при нея.

- Кирия Доротея, видях на кафето, че нещо сте притеснена, дали мога да ви помогна.

Изгледа ме по-скоро  добродушно, отколкото като месия.

- Кирио Петро, мъжът ми се връща в отпуска  тези дни и три пъти заръча, че не иска да гледа повече стария хладилник. Да, той е вероятно над 15 годишен, но все още върши работа, поръчах нов, но ми казаха доставка от врата до врата и стария да го няма. Кой да го изнесе...

- Това ли е притеснението ви, ще го оправя сам

- Ще ви платя разбира се

- Не съм ви казал за плащане,... не живеем ли в един квартал, виждал съм колата ви.

- Възможно е , ето адреса, след работа да те чакам ли

- Да,ще намеря адреса, само ще взема от къщи някои неща, преобличам се и идвам.

                Наистина огромен хладилник, по-малко пластмаса, повече желязо. Постелих дебел бризент с подплънка, нагласих хладилника отгоре му и го придърпах  до вратата. Как ли е внасян, та той е по-висок и широк от вратата, премерих го с рулетката, 35 сантиметра по-висок, 20  по- широк.

- Как е вкаран вътре, вратата е тясна, хайде височината не ме притеснява, но широчината...

- Вероятно после е правена стената и вратата,  голямото  помещение е разделено на две стаи.

Откачих вратата, не, касите от страни пречат. Хванах си и аз беля на главата.Оглеждах го като голям камък, как да го измъкна. Мерех за кой ли път, отварях, затварях му вратата. Трябва да спечеля малко време и да мисля.

- А после къде трябва да се сложи, да се инсталира по наш език - попитах тихичко

- Никъде, направо на тротоара, който иска да го взима, той си работи - рече тя невъзмутимо

Ами така кажи още от начало, бе госпожа, усмихнах се ехидно.

- Може да излезе само ако се разглоби, но вратата с тези капсоловани панти, гледам  няма болтчета.

- Ами  това е американски хладилник, още не е имало родно производство, и ни е втръснало да го гледаме, и е  доста енергоемко  съоражение.

Усмихнах се вяло. Какво ми трябва, чук, длета, дрелка, ножовка. Донесох инструментите от колата си. Започвам.

- Здравейте - звънко женско гласче - Мама съобщи за вас, аз съм Йоана

- А аз Петро, работим с кирия Доротея в една фирма

Добре, че майка и дъщеря изчезнаха нейде. Развъртях се с чука и длетата. Освободих средната панта, после горната, вратата се килна на една страна. Укрепих я с трупче и след десетина минути я откачих.

Тежка и плътна врата. Американска направа, умозаключих.

Четери стъпала, площадка, входната врата, още четери стъпала и съм на плочника, 20 метра до пътната врата и я положих на тротоара.

А сега да те видя, нали се правиш на Херкулес на младини. Наведох хладилника напред да мине през вратата, придърпвах го лекичко, излезе. Придърпах го с бризента до стълбите. Дан, дан, дан ще заподскача, ще ороня мраморните стълби, може и парапета да счупя. Ами ако падне върху ми и ме затисне...

Извадих дъските-талпи от колата, подложих ги, застелих долната площадка със стелкита на колата.

Бавно, бавно приплъзвах тежкия хладилник по талните, после на гумените постелки, местя талпите и бризента...

Всичко е на пътя, задачата ми е свършена успешно. Прибрах си дъските, инструменти, помагала.

Скрита гордост, никъде не е  одраскан мрамора или стените, парапета е цял. Взех палка, кофа с вода и почистих.

- Кирия Доротея - провикнах се весело - Американският хладилник е вън на тротоара

Изкочиха и двете едновременно. Гледаха празната и почистена стая със закачената врата, още мокра от водата, после мраморното стълбище, парапети и хладилника отвън.

- Колко ли време ще стои сега отвън - процеди кирия Доротея

- Не се вълнувайте, до час-два ще го вземат за отпадъци, има  над100 килограма желязо - ги успокоих с усмивка

- Петро благодаря, колко ти дължа за услугата

- Нищо, какво толкова съм направил, един хладилник - засмях се - Удоволствието е мое, че свърших работа

Дъщеря й ме гледаше признателно с големите си очи, мигличките й потрепкаха.

- Ами не може така - не спираше кирия Доротея

- Добре, добре, едно кафе-пауза във фирменото кафе

- Така съм съгласна - засмя си и тя - А , ако се наложи мога ли да разчитам отново на теб. Ще говоря със съпруга си, искаше да разместим някои мебели из къщи, и той не е доволен от градинаря ни, мога ли да предложа теб, нали поддържаш някои градини на колегите ни. 

Кимнах с глава.

                А мъжът й даде толкова много работа и изисквания, че свят да ти се завие. Но, има право , щом плаща.

И постепенно станах като необходимост. Радвах се на картините на Йоана които ми показваше, или я аплодирах от градината когато свиреше на пиано.

- Петро, знаеш ли къде е кафе '' Никея '', преди вторите светофари в квартала в ляво, ще те чакам там след работа в 18 часа - поспря се кирия Доротея за миг до бюрото ми

Какво ли е намислила отново, или мъжът й нещо не е харесал в работата ми, нали му изпраща снимки.

Приятна обстановка, лека музика, причудливи  светлинки по тавана в заведението.

Дежурните общи приказки за живота, за работата.

- Петро, знам че не си семеен, но имаш ли си приятелка, да те чака след работа у вас, или ти да ходиш при нея - неочаквано попита и ме изгледа въпросително

- Не, нямам такава, може би не отговарям на критериите им - смотулевих

- Чудно, не съм забелязала някое странично увлечение у теб ...- спря и си пое дълбоко дъх

Стана ми неловко. Значи, ако се пуснеш без гащи и го размахваш, си по-вървежен, а иначе...

- Изглеждаш нормален мъж - продължи тя.

Какво да й кажа, пробвай ме де, или изпрати дъщеричката си, но преглътнах.

- Знаеш ли, всеки има нужда от ласка, от взаимност, но ме е страх...Чувствам те нещо повече от колега, но ме е страх.

Знаеш, аз съм семейна, а светът стана толкова несигурен... Трябва да си помисля отново, не искам риска да е губещ.

                След седмица  дойде до работното ми място с разстворена папка, смотулеви нещо и сложи папката на бюрото ми, все едно нещо ми показва,  наведе се към мен и прошепна

- След работа карай първи към вас, аз ще те следвам.

Пристигнахме.

- О, та ти наистина живееш през две или три улици от нас и до сега не си споменавал, но изглежда и аз не съм те питала

Разглеждаше любопитно из къщи, подреденко и чисто, в мивката няма посуда, чакаща от седмици реда си за миене.

- Ще бъда честна  с теб, въпреки че с мъжа ми, поради естеството на работата му, живеем разделено, не сме изгубили афенитет един към друг. А когото сме заедно не желаем после разни болестни изненади, за това те попитах имаш ли партньорка, приятелка ли, както искаш го разбирай. С мъжа си сме чисти и честни в любовта си, имаме Йоана и друго дете не ни трябва. Но,...човек има нужда да общува по-често с противоположния пол. Наблюдавах те скришом и от преди, но не се решавах да ти кажа всичко това.

Дали ще замстя една евентуална партньорка, ще решиш ти, мога да идвам поне два пъти седмично при теб, ако не ти достига, ще измисля нещо.

Плашещо е всичко това. Хубава жена, културна, обезпечена с всичко, да лудне по мен. Вероятно имам някакъв скрит и от мене самият чар. Какво пък, нали казват, апетитът идва с яденето. Стискай очи и скачай в нагорещения тиган.

             Изглежда и на двамата ни се хареса любовната игра. Любихме се настървено, заради самата любов, без задни мисли за някакво облагодетестване. Така се бяхме настроили мисловно, че извън любовното ни гнездо в къщи, ние бяхме обикновени колеги, у тях изпълнявах стриктно спуснатите задачи по градината от мъжа й. А Доротея или Йоана снимаха и му изпращаха в Лондон снимки от свършеното.

По-тежичко ми беше, когато заминат на гости в Лондон, или  мъжът й дойде за седмица-две, и после имаше седмична карантина за сигурност от нейна страна. Но  след това се опитвахме да наваксаме...

следва.....