31 мар. 2012 г., 13:47

Опит 

  Проза
543 0 1
10 мин за четене
Наложи се да скъсам нишката, плетена с толкова много жертви и нежност, нишка, устояла емоционални урагани и силни сътресения в отношенията ни, нишка, свързваща ни в обречен на провал съюз, тласкащ ни към пропастта на отчаянието. С пълна сила се разбих в спомените си и се оказах в най–тъмните и тъжни кътчета на съзнанието си, обграден от тъга и гняв. Емоционалната детоксикация ще трае известно време, но белегът си остава, непоклатим и вечен, неразделен с мен, дори да искам да не го виждам. Жигосан като животно, кръгът се затваря пред очите ми… още крачка и ще съм отново в цикъла, ще съм на път към същото, просто с различен декор и реплики. Епизодите на комедията продължават да се нижат и стават банални. В началото, прекратяването на отношенията ми изглеждаше като логичен край на започнатото. Бих излъгал, ако кажа, че не съм се двоумял, бих излъгал, ако кажа, че ръката ми не трепереше, но самоунищожителният ентусиазъм е като животно и в умопомрачителния си бяс ме тласна към ръба, останал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанац Атанцов Все права защищены

Предложения
: ??:??