Опиянена

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.

Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?

Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много доверие, толкова, че не си и предполагал как ще те предам. Защото точно това правя. Разрушавам приятелството ни бавно, но затова пък упорито. И вече не зависи от мен.

Не трябваше да се доближавам. Не трябваше да се опитвам да се сприятеля с теб. Не трябваше и да го постигам. А ти трябваше да ме предупредиш да не се влюбвам в теб, защото няма да доведе до нищо хубаво. Нищичко. За нито единия от двама ни.

Колко нелепо. Да се влюбиш в приятел. Глупава, безотговорна постъпка. 

Мазохистична. Необмислена. И неперспективна, разбира се - няма да излезе нищо от това. Ти мислиш, че съм ти приятелка. И наистина е така, но едновременно искам и да съм нещо повече, момичето, което причинява пеперудите в стомаха ти. Защото ти си причината за моите.

Какво видях в теб? Ти си различен. Естествено, че си различен. Различен по особен начин. Изнервящ начин. Интригуващ. Дразнещо привлекателен.

С пъстри като камъчетата, които намирах като малка на плажа очи, проникващи дълбоко в шоколада на моите. Разбиращи. Виждащи всичко, всеки къс от душата ми - освен един. Най-важният. Чувствата ми към теб.

С плътни устни, каращи ме да мисля часове наред какво ли ще е усещането да бъдат притиснати в моите. Казвала ли съм ти колко точно си изумителен? Умеещ да направи сума ти премятания във въздуха само с помощта  на ръцете си и опорна точка. Мамещ гравитацията. Секващ дъха. Най-красивото нещо, което съм виждала.

О, не, не съм просто привлечена от външния ти вид - въпреки че и това го има :) Хубави момчета много, никой не го знае по-добре от мен. Ти обаче си най-уникалното нещо, което съм срещала. Не знам как, но успя - накара ме да изпитам такова възхищение към самата ти същност, че чак ме е страх да те докосна, защото мога да разваля магията.

Ти си толкова неща зад проницателния поглед. Истински приятел. Зрял млад мъж, способен да понесе всичко с ленивото безразличие и мъдрост на стар майор. 

Наранено момче, затворило с в черупката си пред непознатите, отказващо да се разкрие веднага. И същевременно страстна, опияняваща личност, не просто съществуваща като мен. 

Ти Живееш, в пълния смисъл на думата. Осъзнах го късно, но вече знам - това ме привлече така. Душата ти - дива, непокорна. Как живееш с удоволствие, как превръщаш обикновения миг в незабравим спомен. И понякога, само понякога, когато си с мен, чувствам, че и аз Живея заедно с теб - и в мига, в който си заминеш, чувството си отлита, сякаш те преследва по петите.

Да можех да ти кажа всичко това.. Но знам, че тогава ще се затвориш за мен и няма да мога да наблюдавам опиянена как изживяваш всеки един момент. А, кълна се, най-завладяващото нещо, което правиш, е именно това. Живееш истински и тогава показваш същността си пред другите. 

А точно от това имам нужда аз - да те виждам. Теб, истинския, неподправения. Защото когато вникнах в теб, се влюбих в душата ти.

Обичам те. Не че някога ще успея да го призная.

As we walked, we were talking,

I didn't say

half the things I wanted to.