За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много доверие, толкова, че не си и предполагал как ще те предам. Защото точно това правя. Разрушавам приятелството ни бавно, но затова пък упорито. И вече не зависи от мен.
Не трябваше да се доближавам. Не трябваше да се опитвам да се сприятеля с теб. Не трябваше и да го постигам. А ти трябваше да ме предупредиш да не се влюбвам в теб, защото няма да доведе до нищо хубаво. Нищичко. За нито единия от двама ни.
Колко нелепо. Да се влюбиш в приятел. Глупава, безотговорна постъпка.
Мазохистична. Необмислена. И неперспективна, разбира се - няма да излезе нищо от това. Ти мислиш, че съм ти приятелка. И наистина е така, но едновременно искам и да съм нещо повече, момичето, което причинява пеперудите в сто ...