Орхан Памук – Рожбите на Бедии уста (резюме)

Майсторът на манекени Бедии уста прави по поръчка модели на изключително автентични турци – със засукани мустаци и всичко както си е, но един от управниците решава, че това е състезание с Аллах и нарежда манекените да бъдат премахнати от музея, в който са изложени. Майсторът обаче не спира да произвежда, премества се от Истанбул на европейския бряг. Там продължава, предава занаята и на сина си, но постепенно хората започват да се променят, да захвърлят фереджетата и да слагат високи токове. Искат да подражават на запада. Когато Бедии предлага на пазара продуктите си, те са отхвърлени, защото са твърде автентични, стародавни, не приличат на западните хора. Турците вече не искали да приличат на турси, обръснали се и цялостно се променили. Това не накарва майсторът да промени стила си и в останалите 15 години от живота си прави повече от 150 произведения на изкуството, но скрити под земята в мазето на новата му, стара и прашна къща – това са неговите „рожби“. Те изглеждат сякаш са живи, одухотворени. Най-същественото, което майсторът е казвал на сина си е, че са важни движенията/жестовете на хората, а сега те са променени и подражават на западната цивилизация. Бащата е гневен, че автентичното се заменя и се подражава. Един собственик на магазин купува евтино от „рожбите“ за манекени, но се оказва, че са твърде обикновени и не привличат вниманието на клиентелата; те били досущ като вървящите по тротоара хора. Ядосва се и ги нарязва с трион, а отделните крайници използва за излагане на чадъри, ръкавици, ботуши пред тълпата. „Наказание за упорството ни да си бъдем ние“.