∞

  

 

Сепнах се от един нисък, плътен, но благозвучен глас.

- Скъпа, ехо, скъпа! Чуваш ли ме?

Мъжът шепнеше, тоновете в тембъра му бяха нежни, гальовни, приласкаващи. Очевидно се страхуваше да не ме изплаши. Бавно, с мъка отворих очи и видях пред себе си Сънсет, приклекнал до шезлонга, усмихнат.

- Здрасти – засмях се сънено – Заспала ли съм?

- Да. Времето е много хубаво, нали? Ето, донесох ти питие.  

Сковано се изправих до седнало положение и поех чашата с фреш от ръцете му.

- Благодаря.

Устните му се притиснаха в челото ми за кратко и Сънсет се настани на съседния шезлонг.

- Малена и Дотъм отидоха на плажа – каза той, докато с удоволствие отпиваше от студената бира.

- Така ли? – изненадах се – Мислех, че днес е ден за басейн.

- Да, за мен и теб – кимна Сънсет усмихнат – Но те искали да „разбиват вълните”, така казаха.

Засмях се. Бяхме на почивка със сестра ми и Дотъм в „Океана” – луксозно курортно селище, намиращо се в Страната на Слънцето, областта, с която граничеше Земята на Книгите на изток. Комплексът бе разположен само на няколко километра от центъра на Страната на Слънцето, но никой от почиващите тук не си правеше труда да го напуска. „Океана” представляваше нещо като квартал с четиризвездни апарт хотели, всеки от който със собствена плажна ивица.

Погледнах към огромния басейн с неправилна форма пред нашия хотел. Под светлосиньото небе с лилаво-златен оттенък се излежаваха и плуваха умбрианци от всякакви възрасти. По шезлонгите събираха тен полузаспали от жегата мъже и жени, децата пищяха и се смееха от детския басейн, момичета, момчета и млади хора пиеха коктейли в бара, а няколко младежи скачаха в най-дълбоката част на басейна. Хотелът беше точно срещу нас, издигнал се гордо, перчещ се с красотата и изящните си форми. Името „Черна перла” се виеше над последния етаж от предната страна и в мрака на нощите хвърляше перлена, матова и много стилна светлина към паркинга.

- Искаш ли да влезем във водата?

Въпросът на Сънсет наруши потока на мислите ми и ме върна в горещия, трети ден от ваканцията ни.

- Да – кимнах – Хайде.

Той тръгна пред мен, красив в белите си шорти и пъргаво скочи в басейна. Аз предпочетох да вляза по стълбичките и да се потопя постепенно в топлата, кристална вода. Сънсет вече плуваше, когато се натопих изцяло и старателно избягнах ентусиазираните гмурци.

- Какво ще кажеш да те обърна, а? – ухили се той и понечи да се втурне към мен.

- Не! – панически възкликнах и заотстъпвах назад, което си беше истинско предизвикателство. Сънсет се приближаваше много по-бързо, отколкото аз се отдалечавах и след броени секунди бе до мен. Вместо да ме потопи под водата обаче, той ме притегли към себе си и понечи да ме целуне. Със смях се дръпнах от него, оттласнах се и доплувах до ръба на басейна. Червените му очи следяха всяко мое движение. Облегнах се и с лукава усмивка го оставих да гледа как бавно разтварям крака под водата все по-широко и по-широко. Приятелят ми вдигна ръка, прокара я през шарената си коса и докато хапеше устни, се огледа наоколо. После рязко се гмурна и само след миг усетих как ме сграбчва за глезените и ме дърпа надолу. Телата ни се долепиха, главата ми бе под повърхността, а ръцете му се бяха усукали около мен като усмирителна риза. Почувствах устните му върху своите и усетих остра нужда от въздух. Изстрелях се нагоре и си поех дъх, а Сънсет се уви около мен и докато прокарваше устни по шията ми зашепна:

- Не ме предизвиквай... мога да стана много лош... ще съжаляваш... мога и да наказвам доста сурово... – след всяка закана гласът му заглъхваше и се превръщаше в дихание, горещо и сладострастно върху кожата ми.

- Накажи ме... – промълвих, вече задъхана не от липсата на въздух – Предизвиквам те... искам да видя колко лош можеш да станеш...

- Отиваме в апартамента – заповяда Сънсет и се дръпна от мен така внезапно, както ме бе потопил в басейна – Веднага. Горчиво ще съжаляваш...

Бавно се изкачих по стълбите (не само за да изглеждам изкусителна. Не исках да падна и да си счупя нещо) и като се престорих, че нямам нищо предвид, се понесох плавно към хотела. Около ханша си бях завързала бяло парео и вятърът приятно облъхваше краката ми и развяваше ефирния плат. Сънсет ме последва почти незабавно и още щом се скрихме от погледите на останалите, ме сграбчи в прегръдките си и ме притисна към стената в коридора. Източеното му тяло потръпваше, кървавочервените му ириси припламваха. Затърсих ключа за апартамента в плажната чанта, което бе неимоверно трудно, докато той владееше устните ми и ме опипваше навсякъде.

- Чакай малко – избърборих – Чакай да отключа...

С огромно усилие Сънсет се дръпна от мен, но не пусна кръста ми. Златисто-оранжевата му коса беше разрошена, гърдите му се вдигаха и спускаха. Врътнах ключа и влязох вътре. Едва зърнах голямата всекидневна с кремав диван и фотьойли и той отново плъзна ръце по тялото ми и с един замах трясна вратата и заключи.

- Ще видиш ти... – замърмори в ухото ми – Такова непослушание... трябва да строго да те накажа...

- Да... – съгласих се, докато без малко ме носеше към спалнята – От малка не слушам... обичам да не слушам... пък и не мога...

- Ще те науча аз... – мълвеше Сънсет и свличаше яркосиния ми бански – Само почакай...

Пиех второ следобедно кафе на терасата, облякла смарагденозеления си сатенен халат, когато Малена и Дотъм наминаха да видят какво правим. Сестра ми беше само по рокля от розово парео над банския, а Дотъм приличаше на препечена филийка.

Сънсет донесе картите и започна да раздава. Късният следобед се огласяше от виковете,смеха и говора, долитащи от басейна, лекият бриз носеше ухание на море. Дотъм и Малена седяха от двете ми страни, а Сънсет – отсреща.

Мъжете запалиха цигари, а сестра ми започна да играе. Приятелят ми бе небрежно кръстосал крака,  държеше цигарата между двата си пръста и бавно изпускаше дълги сиво-опушени стуйки дим. Изрисуваните му, страстни устни леко се отваряха при всяко движение и меко се затваряха. Беше мой ред. Сложих карта на масата и пак го погледнах. Червените му ириси бяха насочени към мен. Почувствах порива на желанието, почти осезаемото докосване на пръстите му върху кожата си и му се усмихнах. После се замислих. Понякога беше достатъчно само да обърна поглед към Сънсет, за да се почувствам като разгонена котка. Извивките на устните му, дългите сухи крака, пригладената платинено-оранжева коса. В тях имаше нещо безкрайно чувствено, безкрайно сладострастно, безкрайно прикрито-порочно, без изявения похот на Казанова. Сънсет не се заглеждаше по други жени и не флиртуваше. Цялата му чувственост, всички желания на тялото му бяха насочени само към мен. Страстен и верен по природа, той можеше да изглежда като развратник или като светец, но и двете роли изпълняваше единствено пред мен.  

- Ще играеш ли?

Вдигнах лице и видях приятелите ми да се взират в мен. Малена изглеждаше отегчена, Дотъм – озадачен, а Сънсет приличаше на изкусител от еротичен филм. Усмивката, с която ме озари, бе прекалено двусмислена, прекалено съблазнителна.

- Да – измърморих и отклоних очи от неговите. Продължихме играта, а в мен бушуваха странни, несвързани мисли.

„Значи леглото е всичко, така ли? Дори да не го обичаш, ти стига само да е добър в тази част. Така... значи би спала с всеки, който го бива, така ли? Не те ли е срам? В какво си се превърнала? В разгонена уличница, която не може без секс дори една нощ? Откога си такава...? Римън ли е причината? Римън, който изчезна от живота ти и се превъплъти в друг мъж, така близък и така далечен. Римън, нали? Римън те лиши от способността да обичаш. Римън умъртви сърцето ти... НЕ съм курва! Имам връзка единствено със Сънсет! Не искам да се разделяме, не искам да му изневерявам...! Вярно е. Защото той е истински жребец, нали така? Ако не беше добър в креватните умения, отдавна да си го заменила...”

Подскочих толкова рязко, че всички се обърнаха към мен. Не беше вярно. Е, да откакто изгубих Римън, нещо се промени в мен, започнах дълбоко в себе си да чувствам постоянна, хронична скръб, но Сънсет не ми беше сексуална играчка. Бях привързана към него. Не беше любов, но той бе неотменна част от живота ми. Не съм била влюбена, не съм и сега. Но усещах топлина и нежност, всеки път, щом бяхме заедно. Макар още да мислех и да страдах за Римън, не можех да се оставя на болката и да полудея. Какво искаха от мен...?

- Добре ли си, скъпа? – Сънсет се бе попривел над масата и се взираше в лицето ми.

- Да, разбира се – избърборих – Всичко е наред. Връщам се след минутка.

Изправих се и бързо влязох в апартамента. Изплашена от злобния гласец в душата си, влязох в банята и се погледнах в огледалото. „Не си играя с никого – строго си казах – Признавам чувствеността си, но тя не е самоцел. Ще прекарам живота си със Сънсет, защото той означава нещо за мен”. Дългата яркочервена коса се спускаше по раменете и стигаше почти до кръста ми. Чупливите вълни, подобни на къдрици, палаво потрепваха, дори докато стоях неподвижна. „Може да е от косата – глупаво си помислих – Червеното е страстен цвят, цветът на любовта”.

- Ягодке, какво правиш?

Забелязах отражението на Сънсет зад себе си и побързах да се усмихна. Бялата тениска и сините шорти му стояха страхотно. „Ягодке”. Не идваше ли и обръщението пак от косата?

- Нищо, принце – гальовно казах – Просто искам Дотъм и сестра ми да си тръгнат, за да остана сама с теб.

Той бавно се приближи и обхвана талията ми със сухите си, жилави ръце. Отметнах глава на рамото му и се притиснах в него.

- Още не си си изтърпяла докрай наказанието, Амара – плъзна купидоновата си уста по ухото ми – Само се преструвам на забравил.

Завъртях се в ръцете му и притиснах устни в неговите. Сънсет ме облегна на мивката, започна да набира лъскавата материя на халата и в този миг някой се прокашля. Дръпнах се и съзрях Малена, която нерешително стоеше пред банята, наклонила хубавата си глава на една страна. Приятелят ми даже не си направи труда да ме пусне.

- Ние с Дотъм ще си ходим – уж равно каза тя и оправи пареото – Искате ли довечера да слезем до центъра и да вечеряме в някой ресторант?

- Да – казах и се размърдах в ръцете на Сънсет – Най-добре да се срещнем в седем и половина във фоайето, какво ще кажеш?

- Става – кимна тя, когато и Дотъм се появи, понесъл картите – Тогава до по-късно. Да оставим влюбените насаме, а? – не се сдържа и се изкиска сестра ми, а Дотъм я последва с много намигания и хитри физиономии към нас.

- До после – многозначително се ухили той и хлопна вратата на апартамента.

- Има много време до седем и половина.

Сънсет вече развързваше колана на халата ми. Долепи ме до стената и сложи ръце на нея като ограда. „Няма мърдане” – засмях се наум. Устните му обезумяло се усмихваха, мускулите му потрепваха. С рязко движение се прилепи към мен и буквално ме захапа в дива целувка, а огледалото зад гърба му отразяваше гладкия, дълъг гръб и източените, жилави крака.

Доста по-късно, докато вървяхме ръка за ръка към центъра на Страната на Слънцето, помислих, че съм извадила страхотен късмет. Въпреки загубата на Римън, бях открила Сънсет и всичко, което той изпитваше към мен, вплиташе лъч светлина в злокобния мрак от липсата на писателя.

И бях щастлива. Не изпитвах заслепяващо, безметежно щастие, но усещах, че съм обичана, обожавана, имах хубава работа като преводач от древни езици и добри приятели, бях свободна и предана на този, който ме обичаше.

И това ми стигаше, за да премина през остатъка от живота си и един ден, ако е писано, да разбера какво се бе случило в деня, в който Римън престана да ме познава и времето с един замах заличи познатия досега сюжет на събитията в сърцето му.

Следва продължение...