Още една...
Самотна нощ, изпълнена с копнежи, мисли, спомени...
Но не и мечти - мечтите са за глупаците.
Какво става с мен?!
Не мога да чувствам, не мога да се смея, не мога да говоря,
не мога да обичам, да мразя, да крещя, да се ядосвам...
Аз съм просто едно от онези, безчувствените същества, наранявани от всички.
Няма смисъл от моето съществуване.
Понякога си мисля, че не съм за тази галактика.
Странно е...
Свикнал съм да съм сам, никой да не ме търси, освен, ако не му трябвам,
на никой да не му пука как се чувствам, но всеки път се учудвам.
Трябва да спра с целия този театър.
Да се правя на този, който не съм...
1.02.2009
02:40
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иво Карамански Все права защищены

