Още малко за силата на българския дух 2-продължение

Животът често надминава и най-смелото въобръжение, и може да ни заприлича на приказка.

Преди да продължа разказа за Петър Делян, ми се иска да кажа няколко изречения за нашата

история. Всеизвестен факт е, че почти нямаме запазени собствени исторически източници.

Повечето от тези, които са спасени, се намират в чуждестранни музеи и частни колекции.

Ще дам пример с така нареченото Лондонско четвероевангелие на цар Иван Александър..

Имам едно подозрение, и предполагам, не само аз, че и в нашата Родина са останали опазени

много документи от епохата на средновековните ни държави. И за тях знаят и ги пазят определени

хора или организации. Но нека спра дотук.

Сведенията, които имаме, за делото на Петър Делян, и хода на неговото въстание, са ни известни 

най-вече от писанията на ромейски летописци, живели в епохата, или пък след нея.

В случая, за личността на Делян и бунта му, описанията са на Йоан Зонара, Михаил Псел и Йоан

Скилица-Кедрин, както и на Михаил, Деволски епископ.

Петър Делян най-вероятно е роден в началото на 11-то столетие, някъде около 1000 г. или 1001 г.

Сведенията, които ни дават ромейските автори са леко противоречиви относно родословието му,

бил ли е той от царско потекло, или е от низините на народа, човек-авантюрист?

Да ви припомня, че от падането на България под ромейска власт са изминали около 20 години.

Малък исторически период, много от хората все още пазят спомена за времената на Самуил,

за своята си държава, за царската династия.

Най-вероятно, той се явява един от петимата синове на цар Гавриил-Радомир, наследника на Самуил.

И тук вече, нашата история започва да прилича на ,, Игра на тронове " например.

За да разберем, че много често уроците, които в живота не сме научили, те се повтарят и повтарят..

Какво имам предвид? Ще ви върна още малко назад във времето, когато източната част на България 

е окупирана от ромейски войски, столицата Велики Преслав е завладяна, а българския цар Борис 

Втори и брат му, Роман са отведени като заложници в Константинопол. Западната част обаче, е 

останала свободна. И тук на историческата сцена излиза семейството на комит Никола, който в този 

момент е управител на Средец. Неговите синове, Давид, Мойсей, Арон и Самуил застават начело на 

борбата за спасение на държавата. В тази, продължила няколко десетилетия, борба загиват Давид и 

Мойсей. Арон се поддава на увещанията на ромейския император Василий Втори, който му обещава

царска титла в замяна на васалитет. Арон организира заедно с други, недоволни от политиката на Самуил,

боляри заговор против брат си. Самуил, обаче е бил предупреден за готвеното покушение срещу него

и взима мерки. Заговорниците са арестувани и съобразно тогавашните закони и порядки, екзекутирани.

Същата съдба спохожда Арон и неговото семейство. Единствения пощаден, е синът му, Иван Владислав.

За него се застъпва сина на Самуил, Гаврил Радомир. Както ще видим обаче, това застъпничество ще му 

изиграе зловеща шега.

Няколко години по-късно, наследника на цар Самуил, се жени за дъщерята на крал Геза Унгарски.

Вероятно от този брак е роден и самия Петър. За негово, и на майка му нещастие, Гаврил  се влюбва 

в една пленена ромейка, Ирина от Лариса. Бракът с унгарската принцеса е разтрогнат, а тя, бременна

е върната обратно в родината си. Предполага се, че бъдещия бунтовник е роден там.

Както правилно забелязвате, нещата стават объркани като в индийска сапунка. 

И ще стават все по-заплетени. След злощастната смърт на цар Самуил през 1014 година, на престола

се възкачва сина му, Гаврил Радомир. Уви, на краткото му, изпълнено с военни действия царуване,

слага край не кой да е, а спасения от него братовчед. Да, същия този Иван Владислав, син Аронов.

Нещата му се получават около година по-късно, при един царски лов, когато Гаврил е убит уж 

погрешка. Можем да предполагаме, какво е подтикнало царския братовчед към това действие.

Дали е било само отмъщение, или нещата са много по-дълбоки?

Както и да е, през 1015 година новия цар на българите се казва Иван Владислав. От него е останал

така наречения ,, Битолски надпис", в който той гордо твърди, че е ,,..самодържец..българин по род "

Разбира се, намиращата се в голям военен и икономически подем при Василий Втори, Ромейска

империя си е поставила амбициозна цел. Възстановяването на империята на Цезарите.

През 1018 година българския цар загива при обсадата на крепостта Драч. Западната част на голямата

империя на Крум, Симеон и Петър е прегазена и завладяна. Мрак се спуска над цялата българска земя.