Оскар беше евреинът, който живееше на долния етаж на гостоприемницата "Женет". След три години на изучаване на занаята по правенето на бижута, неговият майстор бе счел, че той е вече  готов за търговец и бижутер и го отпрати със студенината, с която го беше посрещнал. Оскар прие това с радост и тъга, защото цели три години неговият живот се въртеше, около правенето на красиви огърлици и пръстени, а до него винаги беше меланхоличният, но и понякога внимателен и изслушващ учител, Шави. Първия ден, в който чирака не трябваше да става рано и да мине по каменистите пътища от гостоприемницата, през пазара, а след това под моста до парка, за да стигне до бакалията, бе изпълнен с така чуждо на него спокойство и леност, че той взе това за лош знак и реши да се захване с нещо за работа. Малката му квартира, чиито размери смазваха всяка мисъл за свобода и творческа изява, сега представляваха далечни перипетии на неговото въображение, и той се спусна в сладко мечтателство по изминалото време. Още като малък, Оскар беше тихо дете, което лесно се пристрастяваше към ученето, а родителите му отдавна го бяха предопределили да бъде бижутер. Колкото и да се бунтуваше срещу решението им, той разбра, че родителите му са неумолими и няма смисъл да се спори с тях. За да направи ситуацията по-поносима, Оскар започна да размишлява и в крайна сметка успя да си внуши, че да си бижутер не е лоша професия, напротив, за нея се искаха гъвкави ръце и бърз ум, въображение, което трябва да създава най-различни форми на бижутата. Вече съгласен с решението на родителите си, той започна да разказва измислени истории на единствения си приятел, Семет, в които издигаше бижутерите до главозамайващи висини, сравняваше ги с богове, дори си позволи да намекне, че само избрани хора могат да станат бижутери, а той не е сред тях. Тези детски лъжи съвсем не целяха да накарат другите да се чувстват незначителни, а по-скоро бяха средство бъдещата професия на Оскар да получи уважението, което заслужава. И макар Семет с престорен интерес и учудване да слушаше тези истории, той не се сърдеше на другаря си, дори още повече се привързваше към него, тъй като виждаше, че тези фантазии служеха за да бъде впечатлен. Младият Оскар се боеше от големите тълпи хора и смяташе приятелството между двама за напълно достатъчно. В неговата детска главица имаше място само за игрите и за уроците, тъй като знаеше, че баща му държи много на учението, а той в никакъв случай не искаше да го разочарова. След завършването на дванадесети клас, Оскар беше разделен от Семет и отиде да става чирак. Всичко това той посрещна с престорено безразличие, но след седмица в него се отвори рана и оттам излезе всичко, което спотайваше, недоволството от решението на баща си, раздялата с най-добрия си приятел, трудната работа, която всеки ден бе принуден да върши въпреки нежеланието си. Но, дори този бунт срещу наложената му реалност, скоро бе смазан от писмо на баща си, в което той предупреждаваше Оскар, че цялото бъдеще на семейството е в негови ръце и само той е способен да зарадва родителите си. Само толкова бе нужно, за да се потуши гнева му. И така след години на работа в бакалията, Оскар беше готов да напусне своя майстор и да пробва късмета си. Но тези три години на себеотричане и примиряване с всичко, се отразиха върху нрава му и начина, по който разбираше света. След още две години на непрестанен труд, на посещаването на много салони и запознаването му с много влиятелни хора, той успя да отвори собствен магазин. Капитала за малкия си бизнес той получи като подарък от много богат мъж с леки задръжки, чийто ексцентричен начин на живот го караха да прави постоянни подаръци на хора, които едва познаваше. Оскар посрещна това като знак от съдбата и несъмнено видя в пиянството на неговия мил приятел, дарил го с такава сума, божия намеса. Работата по отварянето на магазинчето сякаш не свършваше, постоянно изникваха нови проблеми, пробойни се появяваха с плановете му и той бе принуден да работи непрестанно на цената на здравето си. Но характерът на Оскар за тези три години беше станал корав и не му позволяваше да се откаже. Със сетни усилия и много преодоляни премеждия, магазинът вече не беше само скица, а се превърна в реалност. Уви, в този магазин повяхна младостта на Оскар, обгърнат от постоянна работа, той не виждаше как стените го притискат със сивите си тапети и го задушават, лишавайки го от всички човешки сладости. Но това не беше важно, главен приоритет бе пробиването на пазара, а после има време за гукането с някоя девойка. Оскар беше от хората с кротка и едвам усещаща се младост, която, ако бе бъде гледана като много крехко цвете, посърва и умира. Така и стана с Оскар, той не отделяше време за забавления, постоянно беше впил поглед в успеха на предприятието му, а конкуренцията беше сурова. За него парите или имаха значение, или нямаха, но поради неговите опити да стане добър бижутер, той бе впил поглед в материалното, за него листата, с които хората търгуваха станаха важни като въздуха. Но, именно въздухът, който дишаше в неговата малка бакалия, беше наситен със отрова, по-точно живак, събран в множество съдове. Но тъй като предишния собственик беше отказал да даде ключа за това помещение, защото знаеше, че евреинът няма да се задържи дълго в този бизнес и след поражението му той щеше да вземе живака и да го продаде. Оскар легна болен, треската, която го тресеше, предизвика халюцинации и тъй като той пестеше всичко за магазинчето си, не искаше да повика доктор. Нямаше приятели, които да повика, баща му беше починал, а майка му...