Остра любовна недостатъчност
Така се чувствам всеки ден... Разкъсана.
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече.
Душата ти е смачкана като лист с неоценена поезия.
А сърцето жадува за още...
Сърцето е вечния пътник към вечността, то те кара да искаш да бъдеш нещо повече от себе си.
Кара те да излизаш извън рамките.
И точно когато си мислиш, че се е наиграло и си мислиш, че си го задоволил,
то те предава.
Сърцето е коварно нещо.
И мисълта за него ме кара да настръхвам.
И да се блъскам в стената като лястовица. И да падам на пода и да крещя.
Да обичаш не е проста работа, не е като сърцето - две предсърдия и две камери и вечното туп... туп... туп...
... докато и то не се измори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
Мисля, че сърцето ти е най-добрият съветник в откриване на щастие.