От деня - 18.
Дребна историйка. Ама наистина дребна. И дребнава.
Отивам аз в един голям магазин.
С чантата на рамо – както винаги.
И, естествено, смятам да я оставя в багажната каса. После ще я пълня.
Да, обаче любимите ми номера – 4,7, 13, са заети.
Не, не – в 7 има някакво пликче със слънчоглед. Леко скъсано отгоре. Положено в касата и вратичката затворена. А ключът си е на мястото.
Ясно.
Пореден тарикат, решил да не слага дори 50 стотинки /нищо, че после си излизат/. И разчитащ на българското възпитание, което те кара да подминаваш срамежливо простотията. Че и да се срамуваш от надигащото се възмущение в теб.
Да, ама ме подхванаха моите дяволи. Извадих пакетчето, сложих го в празна каса, прибрах чантата, стотинките паднаха, ключът се завъртя.
И отзад чувам глас: “Вие ли преместихте семките?”.
Пак на “Вие” говори, все е файда.
Казвам: “Трябва ми клетката, не е заключена...”
“Ама как така? Нали съм сложил пакетчето?”.
Обяснявам като на малко дете. Или на наглеещ тарикат.
“Това абсолютно нищо не означава. Има касичка, плаща се.”
“Нямате право...”
“Сериозно? Я извикайте охраната или полиция...”
Спихна се, но продължава.
“Ами ако и аз извадя чантата?”
“Първо, касетката е заключена. Второ – те това ще е престъпление – опит за кражба.”
Взе си пакетчето. Тръгна. Мълчаливо.
И в този момент загрях.
Просто влиза, взема си нещо, изнася го. После пак и така нататък.
В джоба няма ключ – не могат да докажат, че той е сложил нещата.
Изобщо – по малко, по малко...
Пък аз се намесих, видях го, запомних...Свидетел!
Явно за този ден ще мине с пакетчето семки.
Тук.
Защото има и други магазини.
Дребна история, нали?
И дребнава...
Но някак си мразя тарикатеещи се простаци да смятат, че са се наложили над баламите, балъците, будалите.
И все влизам в скандали...
Заповядайте на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
