- Марийке! Добре, че ма спря, сестро... Така са бях умислила, като нищо щях да та подмина... Ма и ти тъй си са променила... На себе си не мязаш, Марийке! Какво са е случило с тебе? Ех, ама така са радвам, от колко години не сме са виждали... А помниш ли на времето... всеки ден заедно, даже на един чин стояхме... заедно гонихме ергените... пък после... Живот, сестро мила, всеки по пътя си... Така си спомням понякога как хубаво си живеехми... Ех, времена, хубави години бяха... да можиши да са върни... ама На! Не мой!
Та как сте вий... Добре? Работите, децата студенти... Кога успя, мар` сестро? Ми те, мойти, още в детската ходат... Ми да, затуй ни съм мръднала... До скоро момувах ощи, пък и нъл` ма знайш к`ва съм притенциозна... Все кусури им намирах на мъжете, пък и с тая мойта голяма уста... Напатих са, сестро... тва, мъжете де, в днешно време - хич ги няма, Марийке... Изродиха са... промениха са... не са едновремешните кавалери, па да седнат, па да поприказват, па на ристурант да та заведат... Ми да, то и пари нямат, горкити, ама къде отиде романтиката, сестро? Глей ма ква съм хубавица, ма да ти са уплача - едвам и аз мъж си намерих... Пак добре, че сколасах, мома да не хода... за срамотийте... Та ти разправям, сестро - многу са изродиха... Тва дом, семейство, пък любов... пък романтика... бягат, сестро, като дявол от тамян бягат... Тамън да речеш да харесаш някой, па и подходящ да е, па да му кажеш с влажен поглед, че го обичаш... Чакай, сестро... от умрял писмо чакай... Ма и аз, с тая мойта голяма уста, сестро... Все са заричам да мълча, ама пусто, кат` ма бута отвътре... Ама ожених са де, сколасах, малко на мъж не улучих, ама нали има там, сестро... Да не са срамя пред хората... Хубавичък е, ма малко в акъля го няма... То и затуй така бързо са ожени... Ма късмет извадих все пак... нъли й глупавичък, па тъй си го водя, командвам си го... доволна съм, сестро... Две дечица имаме, ама хубави... хубави... също като мен, сестро... Не мязат по нищо на баща си... Къща си имаме, рАботи моя, а пък аз... ми седа си вкъщи сестро, грижа са за себе си... Ба! Да не съм луда да работя... чи аз жена за работа ли съм, сестро? Цял ден сериалити кой ша следи, кой на кафенци ша ходи... Ей на, сега съм трагнала по магазини... чи от толкоз сидяне вкъщи дреха свястна нямам, за пред хора... Е, да, модерна съм си още... Ма нали ма помниш, Марийке, на времето... От мода в мода, нямаши такова нещу, дет` да е модерно, пък аз да го нямам... Помниш ли ергените кък ма задяваха... Ама и сега не мога да съ оплача... Бива си мъ ощи, ощи ма заглеждът... Пък и нъли вечи съм женена, та ни ги й страх чак толкуз... Имам си аз... имам сиии... Моя нъли й ахмак, нищо не забелязва... Много сполучих сестро, много... Живот си живея, те това си е... Глей - още една бръчка нямам, един бял косъм ни са показва... Пък ти, сестро, кво такава си са изоставила... стегни са малку, савземи са, не са излагай... ми млади сме ощи... няма да съ предаваме  я!
Всичко си имам, сестро... дажи и кумпютър ми купи моя... да не скучая, като не дават сериала... Аз, не че толкуз разбирам, ама... Там едно интересно, сестро... Един чат, едно чудо... и сичките многу ма аресват... Ми виж ма ощи ква съм убава... не ми дават повиче от двайсе години... 
Ма да ти разправям... еййй, добре, че са сетих! Та както си чатя аз, и тоя моя кумпютър да земе вирус да фани... Развали са, сестро, една среща ни моя да си уговора... Питам аз, питам, и ма пратиха на майстор - да ми го управи... Пък майстора, знайш ли кой? Ами Пешо! Да, оня Пешо, дето сидеше два чина зад нази и все ми пращаши любовни билежки... Многу ма харесваше навремиту... дажи излязахми един-два пъти, нъли си спомняш... Ма многу ма искаши, ама все напираши за сиксуалнуту... Пък аз, сестро, нъли помниш, че не бях такава... аз такива рабути хич не ги убичах... Та с тая мойта пуста уста... изтървах го, момчето, на времето... пък с`я глей къв учен станал, инжинер... не кат` моя - простак, ама късмет, сестро... Та, носа аз кумпютъра на Пешо, пък той мъ гледа с ей тъкива очи... Също кат` балтонени копчета, ти казвам... Вика:  "Ни си мръднала, хубавице, напрау..." И яз, нъл` ми й голяма устата, викам, чакай да му фърля комплимент, та барем кумпютъра без пари да управи... нъли сме стари дружки... Та викам: "Пешо, Пешо... къв хубав си станал, къв учен... кък можах, Пешо, навремету да та изтърва..." Пък той ма гледа едно такова, мига на парцали, па ми са подсмихва едно такова и ми върти главата: "То и с`я не е късно..." Не знам к`во искаше да кажи, ама слушай, да ти кажа, сестро мила, кво стана... Та Пешо кък ма разпузна, не знам, ама като почнахме едни чатове... едно чудо... Кък ма желаел... кък щял напрау да ма изяде... кво щял да ми напраи... сестро, в срам да си изпаднеш... К`ва съм била сладичка, кък щял да ма ближи кату сладуледче, кък щял да ми го... Айди, че та гледам - зе да са изчирвяваш... ама да ти кажа к`во стана после... Аз, нъли ма знайш к`ва съм курназ, пък и с тая мойта голяма уста... И аз не си мълча... Тъй ш`та права, инак ш`та права... ма страшни работи стават по тоя интернет, да знайш... Ама си викам на акъля: "Пиши си, Пешо, то ази съм далече, не мой`ш ма разчекна, мечтай си само... То ти, навремито, га бях млада ма изтърва, па сега ли..." Дразня го един вид, сестро, да са забъвлявам... Ма не щеш ли... кумпютъра взе, че пак са повреди, сестро... Къде, къде... айди пак при Пешо... Тука вече, сестро... казвам ти... страшна работа стана... отивам аз, пък той още "здрасти" не казал и ми врътка ключа... То, сестро, мен не са ми връткали ключ откогато ученичка бях... Едно ми стана... направо са уплаших, сестро... Загубих ума и дума... Викам си: "Въй... що така го дразних Пешо, к`во ша права сега?..." И... кво да ти разпраям, сестро... Като ма почна... Цял ден, ти казвам... Отгоре, отдолу, отпред, отзад, отстрани, на масата, под масата, на дивана, на абажура, на хладилника и на пералнята чак ма качи... Цялата Кама-сутръ ми изреди... Голям секс, голяму чудо... Таквози аз никогаш не бях виждала... За сефте млъкнах, сестро... затвори ми са оназ мойта голяма уста... Пък страстен, сестро, пък нахъсан... ни ти й работа... Изкриви ма, сестро, пувреди ма... Два деня в стъпката си не можах стъпи, крачка не моех крачна... Ма и аз - патка с патката ми -  к`во съм гледала на времиту... изтървах го, сестро... изтървах... Сега и да ривъ, вечи й късно... Ама на... от тая мойта голяма уста си патя... Кога ша ми дойди акъля... сестро мила... кога?... Затуй, сестро, така хода умислена... Риве ми са... такъв мъж да изтърва... Добре, че ма спря, сестро... че за малко да та подмина... Ма и ти - на себе си не мязаш...
Та какво викаш?... Мъжа си чакаш... Ей, поне да го видя тоз твоя хубавец... Идвал ли вече?... Аааъъъ... здрасти, Пешо...
То... аз, сестро, таковата... Да отивам, че много бързам... Малко са разприказвах, ама таковата... Нъли си ма знайш, сестро... от тая мойта пуста уста все си патя...