23 нояб. 2008 г., 12:24

Отенъци на сивото 

  Проза » Другие
771 0 1
1 мин за четене

На моя най - приятел


 Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ми ставаха толкова реални, а ти беше най-хубавото от мечтите. И сякаш започнах да живея, откакто виждам света в цветове. Цветовете, които ти донесе в живота ми.

 Мога ли да не те мразя, когато все повече отсъстваш от моя живот. Когато взимаш всички цветове от него. Когато без теб той изглежда още по-сив, още по-мрачен. Когато животът ми сив, това беше добър живот. Когато внесе цветовете в него, това беше най-хубавият миг в моя живот. Когато цветовете избледняват от времето, когато ти не си до мен, сякаш страдам цяла вечност. Ти беше моят живот, а сега имам чувството, че умирам. И съм сигурна, че не знаеш това.

Обичам те и те мразя, ала кое от тях е по-силно...?

© Теди Дамянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако животът беше само сив и нямаше никакви багри, щеше да ни е по-лесно, защото нямаше да знаем, че има по-добър свят...
    Красиво е!
Предложения
: ??:??