30 июл. 2022 г., 20:26

Откровение

864 0 0

Нищо в живота ни не идва без да сме го предизвикали . Много от нещата ,които ни се случват изглеждат страшни , мрачни и по-силни от нас . Всеки път ,когато си помислим ,за тях ние се вцепеняваме от страх ,че дадена ситуация може да се повтори отново ,като някакво нежелано "Дежавю", и стоим ,и си мислил , че това е краят и няма изход, няма възможност да направим още една единствена крачка  и да разберем ,че сме по-силни ,по-решителни и способни  да  се справим с настоящата илюзия , за нашата слабост. 
 Но тука идва  момента в , който трябва да вземем категоричното и важно решение . Да стоим плахо свити в ъгъла на собственият ни живот , или да направим точно тази решаваща крачка  и да отприщим всички наши възможности .Защото човек да повярва в себе си  и да почне да прави света едно по-добро,красиво  и вълшебно място е необходимо веднъж да успее и след това светът за него ще се промени в положителна посока . 
  Светът е по-красив ,  когато светлината на радостта в човешките сърца  ярко свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...