3 июн. 2008 г., 15:18

Откровение 

  Проза » Письма
1082 0 2
1 мин за четене

Скъпи Малчо,

     Ако можеше само да разбереш колко много значиш за мен! И колко много се нуждая от теб! Какво те кара да показваш чувства и след това да изчезваш? Защо винаги правиш така? Тежко е, повярвай ми! Не е честно да стоя будна нощем и да очаквам вести от теб. И следващата нощ, и следващата нощ, и… Мислиш ли изобщо?! Слушаш ли сърцето си?! Някога опитвал ли си?

     Знам, че няма да прочетеш това, но просто исках да подредя мислите и чувствата си... Дори и да не знам дали те обичам или мразя. Мисля, че съм ти ядосана! Заради твоята безотговорност! Смятам, че мога отново да те забравя, но знаеш ли цената, която ще ми струва? Предполагам не... Иска ми се да беше с мен във важните за мен моменти или поне да показваше, че съществуваш…! Но уви, не!

    Махам се от тук! Не искам да мисля за теб, докато не направиш нещо по въпроса!

    Сбогом!         

Вечно твоя,

Усмивка

© Ив Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??