19 мар. 2010 г., 22:43

Отличниците на живота 

  Проза
752 0 0
1 мин за четене

Отличниците на живота

 

 

Какво знаеш ти?

Нищо!
Гледам те как рониш горчиви сълзи пред мен,

а моите пресъхнали очи те гледат тъй мрачно и студено.
Казваш ми „И този път няма да заплачеш, нали?”
Да заплача? Аз?
Не, мила ми приятелко, аз няма да заплача!
Нима все още не си разбала, че животът е една практика,

в която има двойкаджии, които ги боли и отличници,
които се научават как сърцето да заключват.

Ти от кои си? От двойкаджиите или отличниците?
Защото аз не съм отличник, а професионалист.
Аз съм тази, която може да те научи на всичко,

което знае, но... ще отнеме време...

Първият ти урок е: Научи се болката да ти е първи спътник в живота.
Втори урок:
Не проливай сълзи, защото ти се плаче,
а се усмихвай, защото така трябва... дори това да означава да е фалшива.
Ще те науча, мила ми приятелко, че животът не е тъй мрачен и студен.
Той е детската площадка, на която можеш да играеш на воля,

дори и в тъмните и мрачни дни...

© Десислава Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??