Гледахме се с интерес,... какво пък , не се ли харесахме отведнъж у тях...

- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, готовани, щом никъде не работят,...сега поне има Гърция, Англия, целият свят е отворен, а те стояли в къщи и чакали превода... А ти давал ли си й пари на заем...

- Да, тя праща пари на децата си на всеки 15 дни,.. и аз понякога ходя до онези бюра да им пращам, но после ми ги връща, ама то по 250-300 евро...

- Притъпила ти е вниманието,.. с малко суми, взима и ги връща своевременно... Внимавай, да не те излъже,... Ох, много информация ти снесах...Да тръгваме ли...Аз сменям метрото на Омония, по-бързо и удобно ми е с електрикото  до в къщи....

- Утре, нали пак си на Глифада... Хайде да идем на плажа, ей там надолу е - събрах кураж

- Добра идея, тъкмо да ме види и мен слънцето...Защо не, по същото време става , нали...

               Изчаках я да се качи в електрикото, помахах с ръка....

Вече в къщи премислях казаното,... ами ако е вярно,.. ами ако е лъжа. В същност заминаваше за селото на Пилио,... имам една свободна неделя,... мога да я излъжа за спешна работа,.. ами ако се натресе на Зои,.. ами ако и Зои я няма....ще се усъмни ли.Ще го мислим утре на плажа...

              Сякаш едновременно останахме по бански, без да се суетим или наблюдаваме реакцията на другия, още по-вече, че на никого не направи впечатление нашето присъствие...

- Дай ръка и да вървим във водата   - изкомандвах смело

- Защо, има камъни ли - попита тя

- Не, нищо няма, но тук на този плаж е така, дивият плаж му казват, .. все едно се познават от години, а са като нас от седмица - засмях се искренно

Тя хвана ръката ми и прцопахме в топлата  морска вода...

- Дивият плаж,.. виж няма шезлонги, всеки лежи на хавлията си, изтегнат блаженно - допълних аз

- Ще ти кажа бещо смешно,... Аз не мога да плувам и посещавахме курсове по плуване с една българка.. Единият от инструкторите, като ме видя с по-големи,.. сложи ръка на гърдите ми и ме заопипва...'' Аа, добре,,, с дишането вече свикваме...'' да се удавиш от смях

Другият път, нов инструктор,.. като залепи ръка между краката ми и гали бедрата  '' Добреее, добре сме с въртеливите движения...'' е, как да ритам с крака, като ръката му...отказах се... Васко ме пита, какво стана, не ходиш на курсове... Разправих му през смях и с показно защо не ходя... А той се залива от смях и ами така е , да се чуди човек дишането ти ли да оправя, или въртеливите движения, задала си им труден въпрос....

На свой ред и аз се засмях, ... мъже, нали трябва все да пипнем нещо....

Налягахме на хавлиите си,.. неволно с пръстите на ходилото си докоснах нейното ходило...Все едно нищо не се е случило,.. никаква реакция.

Повторих,...

- Не е тайна кореспонденция с краката, нали Петро - засме се тя - От къде го измисли...

- Ами иначе трябваше да провирам ръка под главата ти,.. да питам може ли...

- Може,... слагай ръка под главата ми...друго нещо...- през смях попита Зои

- Друго ли - не оставах назад и аз в закачките - Гледах сега

Напрегнах се  и я прехвърлих върху себе си,.. прекатурихме се върху пясъка..

- Излезнахме от тепиха и се опесачихме - констатира със смях тя

Играта се хареса и на двама ни,.. отново във водата,...на хавлиите,...един върху друг... сякаш бяхме заедно от години.....

- В петък съм в твоя квартал, мога да се отбия у вас след работа,...Забравих, Валя може да ни изненада,.. тя все се хвалеше, че те изненадвала, но си бил примерен - и ме погледна въпросително

- Е, как да ни изненада, като не знае къде точно живея,... Аз с колата ходя до тях, после слизаме из центъра, после с колата в къщи,... и зависи от къде се прибираме, не минавам по една и съща улица,... то неделен ден уличките из квартала са като паркинг, всеки идва да види родителите си...

Така, че спокойно,... заповядай

Чаках я  на близката автобусна спирка,.. смутена, плаха, пристъпяше едва едва,.. вътрешна борба ли изживяваше,... нали има право на щастие или да се отказва....

- Знаеш ли, тук не е дивият плаж и мога да те хвана под ръка - засмях се за да разсея нелепи мисли в нея - Чакай, погледни  нагоре към клоните на дървото, виждаш ли птиченце...

Тя повдигна очи , глава за да търси пиленцето,...а устните ни се намериха, сухи и изпръхнали.

Останахме така секунда две прегърнати и целуващи се...

Неусетно стигнахме...

- Ето това е моят дом, къщите са еднотипни, от старата архитектура на приземен, партерен етаж,.. после е настанал бума на четери етажните кооперации,... и защо 4 етажни,, ами нали Атина е земетръсна зона и няма паркоместа,.. Объркващо е, защото всички къщи са бели, вратите зелени...

по тротоара има лимони или маслинови дървета...- не спирах аз - А сега обичайната разходка из картини, цветя или книги в къщи...

- Наистина подредено с вкус,.. тя Валя...- изрече тя и прехапа устни

- Зои, хайде да не я споменаваме по-вече...Казвала ли ти е какви са чаршафите ,... бели, нали... Бели ама друг път, още от България модата на бели чаршафи отмина, всичко е на цветя.виж...- говорех малко несвързано от вътрешен яд - Коя преграда е нейната, нейният дезодорант или парфюм... Точка, става ли..

Въздишка се изтръгна от гърдите й,.. пристъпи плахо към мен и устните й се впиха в моите...

- Последно Пешо,,.. една манипулаторка,.. нищо вярно няма с описанията й до тук...

            Времето неусетно летеше и не усетихме спусналият се мрак, .само уличните лампи светеха

- И каква стана тя,.. уж дойдох за малко а се застоях,.. Има два варианта, или да остана тук,.. или да не си  тръгна - засмя се тя закачливо и огънчета присвяткаха в очите й....

Ръцете ни вече тършуваха под дрехите ни...

- Стига толкова дипломация Зои,.. трябват и действия... До като оправя леглото, ето ти хавлия, чехли, шампуан,... там е банята

Засуетих се,...чаршафът да няма гънки,.. калъфките изпънати...

Усетих мокри длани през тениската си...

Обърнах се бавно,..на крачка от мен Зои,... гола и мокра. На лампата капчиците вода по тялото й искряха като скъпоценни камъчета...Гърдите й бяха в очакване на нежност и милувки,... бедрата й стиснати сякаш ревниво пазеха триъгълника в междукрачивто й...

Съблякох тениската си и се притиснах в мокрото й тяло,.. зърната на гърдите й приятно ме гъделичкаха,.. настръхнали, едри и твърди....

             Сутринта свежият хладничък полъх на новият ден ме разбуди...

             До мен Зои кротичко придрямваше,... челцето й бе спокойно устните застинали в приятна извивка,.. потръпваха лекичко...

Дали двамата можем да бъдем  щастливи, и искренни в отношенията си, докато нашите полувинки временно отсъстват,...какво ще покаже времето.

Ще стана да направя закуска,.. вярно на Ели 3 или 4 пъти имах тази възможност,.. тя винаги ме изпреварваше, приготви закуска  и после се промъкваше отново на топличко при мен...

Наистина , нямал съм и такава интимна приятелка, на която да приготвям закуска,...Готов съм...

- Зои, ставай...Закуската е готова,.. да закусим и да потегляме на някъде...- разбудих я с целувка.

- Не мога Пешо,...Нямам дрехи на себе си , и ми е неудобно така...- срамежливо каза тя

- Чакай, от кога никоя не е обличала мои дрехи,.. ето, гащета, тениска, риза, клин....Излизаааам, излизам, няма да те гледам как се обличаш...-  засмях се

- О, знам,.. по е интересно да надничаш през вратата, нали...- шегуваше се и тя

             И като на шега или нарочно започнахме нещо което се харесваше и на двамата....

следва продължение