Банковият чиновник Еней Мераклийски беше обхванат от някаква апатия. Облегнал глава на бюрото, леко похъркваше в унисон с компютърната клавиатура на Милка - секретарката на директора Стратиев. Изразът на лицето му издаваше привидно спокойствие, признак на някакво благоразположение. То говореше за човек, преуспял в служебното си положение.
Изведнъж, стържещ звук наподобяващ точене върху белгия, стресна Мераклийски и той отвори широко очи. Едно сиво мишле закусваше, т.е. гризеше портрета на директора Стратиев, който висеше на стената - отсреща.
Еней Мераклийски притвори уплашено клепачи. Лицето му се сбръчка от неудовлетворение. Не разбра как сграбчи перфоратора от бюрото и го запрати пред себе си. Гризачът вторачи поглед към него, но не помръдна. Това още повече разяри Мераклийски и той се хвърли в атака. За негово изумление, мишлето стоеше все още без да помръдне, наблюдавайки го с нахално любопитство. Тогава той събу дясната си обувка и накуцвайки, застана съвсем близо до него. Замахн ...