Отмъстителят
Седях облегнат на дебелото дърво и пушех втората си поред цигара. Пред очите ми се разкриваше цялата красота на планината. Но всичкото И великолепие не можеше да ме впечатли. За мен тя беше убежище, роден дом. Тук се криех от преследвачите си. Наградата, която даваха за главата ми, беше доста голяма и това засилваше апетитите на доста хора. Моите покровители се бяха отметнали от мен и сега аз се скитах изоставен, сам със себе си и спомените си. Докога щеше да продължи това, един Бог знаеше.
Станах и тръгнах. Дългото седене на едно място само приближаваше ловците към мен. Не успях да се измъкна тихо, както всеки път и хайката тръгна подире ми. Двайсетина, верни на лидера си мъже, но и още по-алчни за обявената награда.
„Фахрета избърса мокрите си ръце в кърпата. Изправи се на вратата и извика:
- Желко, хайде влизай да обядваме!
Подпрях брадвата на купчината дърва и тръгнах към жена си. Въпреки, че живеехме сами в тази пустош, не усещах липсата на хора. Животът ми с Фахрета беше щастлив. Е, нейните и моите роднини се бяха обявили против брака ни, но какво от това. Ние не ги послушахме и заживяхме отделно в тази планинска хижа. Постегнах я и тя стана уютно място за живеене. Най-важното беше, че бяхме далеч от всички етнически разправии, които раздираха тази балканска държава. Довчерашните съседи се бяха превърнали в отявлени врагове. Мъже, които като деца гонеха заедно топката, днес насочваха дулата на автоматите един срещу друг и изстрелваха смъртоносните си поздрави. Само аз отказвах да приема всичко това. Когато се залюбих с Фахрета, върху нас се изсипа цялата омраза на християни и мюсюлмани. Всички обвиняваха другите за случващото се, но отказваха да ни разберат. НАЛИ ЗА ЛЮБОВТА НЯМАШЕ РЕЛИГИЯ? Решихме, че е по-добре да сме далеч от всичко това и заживяхме в планината. Веднъж седмично слизах до някое село за продукти. Местните ме гледаха с недоверие. Пълнех раницата и двете торби. Качвах се на коня и поемах обратно. На няколко пъти виждах как ме следваха отдалеч, но спирах и ги изчаквах. Моята решителност ги отказваше и се връщаха.
Заживяхме щастливи в самотата си и с любовта си. Скоро, след няколко месеца, щяхме да имаме и първото си детенце. Единствено ни тревожеше отдалечеността от селата и града. Но бяхме решили да се преместим на квартира в града, щом наближи момента. Само малко бяхме обезпокоени от новините по радиото за случващите се престрелки. Дори градовете бяха несигурни за живеене. Но се надявахме на едно по-добро утре.
- След обяд ще отида до Валяц за продукти. Ако има, ще взема и нов акумулатор за радиото. Този вече издъхва. Искаш ли нещо да ти купя?
- Ако ти останат пари, вземи малко вълнена прежда. Докато имам време, ще ти изплета блуза за зимата. Друго не ми трябва сега.
Щом се нахраних, приготвих коня и се запътих към Валяц. Това беше голямо село, спокойно на пръв поглед. Идвах тук вече няколко пъти и хората свикнаха с моето присъствие. Разменях месо, яйца за други продукти или ги продавах. Така направих и този път. Купих всичко, което ми беше нужно и поех обратно. Когато наближих хижата, чух лая на кучето. Пуснах юздите на коня и се затичах. Видях кучето да влачи задницата си и да лае по посока на къщата. Извадих ножа си и с ритник отворих вратата. Вътре лежеше Фахрета разкрачена, а отгоре И имаше един човек. Друг държеше ръцете И и се хилеше самодоволно. Не обръщаха внимание на виковете И. Бързо скочих и забих ножа си в гърба на единия. После със силен ритних проснах другия на пода. Взех въже и го вързах.
Отнесох Фахрета до леглото. Никак не можех да я успокоя. Все пищеше и размахваше ръце. След два часа почина от преживения ужас. Сърцето и не можа да го преживее.
Излязох навън и изкопах два гроба. За Фахрета и кучето. После отидох в къщата. Вторият се беше освестил и ме молеше да го пусна. Извадих ножа от гърба на другия и отидох при него.
- Ще те пусна, но кажи защо?
- От доста време те следим. Когато замина, решихме да действаме. Ти си от нашите, а тя е само една мюсюлманка.
- Аз и тя сме от хората. А вие не сте от нашите. – казах и прерязах гърлото му – Кръв за кръв, живот за живот.
Събрах си нещата в раницата. Документите и провизии за няколко дни. Запътих се към близкия град. Там продадох коня. След дълго обикаляне из улиците и пазарите, разпитвайки хората, научих откъде мога да се снабдя с оръжие. Бях взел решението за себе си. В сърцето ми живееше единствено отмъщението.
.....
Скоро се заговори за неизвестния убиец. Никой от онези, които разпалваха конфликта, не беше сигурен за живота си.
Намерих си покровител. Как ме бяха изчислили и до сега не разбрах. Но поиска среща. Отидох на указаното от мен място. Разказах му за мотивите си, но отказах да взема страна. За мен виновните бяха и от двете страни. Съгласи се и започнах. За една година се превърнах в най-хладнокръвния убиец. Най-търсения и най-мразения.”
Сега трябваше да бързам. Последната ми жертва беше местен политик. Не ми разрешиха да го очистя, трябвал им за в бъдеще. Какво бъдеще, когато сега призоваваш хората да се убиват в името на нещо, в което сам не вярваш?
Причаках го на поредния му митинг. Заобиколен от верните си бодигардове, крещеше по мегафона. Бях облечен в униформа и се смесих с тълпата. Метнах последователно няколко гранати и изстрелях един пълнител с автомата. Настана паника. Използвах това и с бързи крачки се отдалечих. Неговите хора бързо се усетиха и започна преследването. За пръв път действах толкова безразсъдно. Но явно това е трябвало да стане така. Опротивяло ми беше всичко. Стигнах до гората. Тук почваше моето царство. Бързо взех преднина. Но и тези, които ме преследваха, бяха същите като мен. И стопяваха неусетно преднината ми.
Чувах гласовете им. Спрях и залегнах до една скала. Нямаше нужда да бягам повече. Каквото беше писано, щеше да се случи сега. Ако оживеех, щях да избягам от тази прокълната страна. Ако ли не...
Ето ги. Вдигнах автомата и започнах. Кратки серии, по-дълги. Държах ги на разстояние.
- Ей! – извика някой зад мен.
Обърнах се. Черното дуло на автомат сочеше към лицето ми. Чух изстрела...
© Христо Костов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря!!! Целувки!!!
-
Силно!!!Разкошен разказ!Само силната любов и болката обясняват действията на героите!
Харесва ми това :НАЛИ ЗА ЛЮБОВТА НЯМАШЕ РЕЛИГИЯ?
Любовта е живот,животът е любов,без любов живота е безцелен и нищожен!Любовта може да излекува душата,тъй както и носи страдание..... -
Маги, Нели, благодаря!!! Целувки и лека вечер на всички!!!
-
Не коментирам!!! Поздрав, Ицо!
-
Този разказ го чета няколко пъти,и съм изумена от омразата, която ражда омраза, от бруталността и жестокостта с която сме заобиколени.
За жалост.Невероятен си , Ице. С много обич. -
Благодаря, Мариета!!! Целувки!!!
-
Разтърсващо !!!
Аплодисменти, Христо ! -
Благодаря ви!!!
Съжалявам, ако съм ви натъжил!!! Но така се получи и този път. Дано другият път е нещо по-весело.
Поздрави и целувки!!! -
Всяка религия учи за добро, а ето как се
изкривява от войнстващите и докъде ли ще се стигне...
Поздравления за замисъла и изпълнението, Христо! -
Прободе ме в сърцето...
Ицо, много си добър!!! -
Виждам те в нова светлина... Много силен разказ! Моите поздравления. За жалост и това го има...
-
Разплака ме разказа ти...тази тема ми е толкова позната, преживяна във времето...
Прегръщам те! -
Боже...!!!
Просто нищо смислено не мога да кажа...
Ужасно ми е кофти..., защо се случват такива неща...!? -
Защото е по-лесно да има - "Разделяй и владей".
Благодаря ви, Петя и Ина!!!
Целувки!!! -
Спомних си филм с подобен сюжет, спомних си и как плаках...!!!
ЗАЩО е необходимо това разделение, ЗАЩО???
-
Нели, понякога бруталността си слага бели ръкавици...
Благодаря ти!!! Целувки!!! -
Поздрави, Христо!!! да, историята е жестока, но понякога действителността е брутална!
-
Да, така е, Валя!!! И докато при животните е естествен отбор, то при хората е породено от неумението на определени лица да изпитват елементарни човешки чувства като радост, любов. От там идва завистта им, която прераства в омраза. А тя в един момент избива...
Лошото е, че и в мирният живот е пълно с такива примери. Мнозина се отучиха да се радват за другите. Нали е по-лесно другото.
Благодаря ти и целувки!!! -
Много силен и болезнен разказ!
Омразата ражда омраза.
Поздравления,Ице! -
Да, Ели. Пада им пердето на някои в такива случаи.
Не трябва да има, Мила!!! Дано повече го разберат това!!!
Целувки!!! -
!!!
За любовта няма религии, възраст, граници... нищо... Жалкото е, че малко хора разбират това...
Прекрасен си отново Ице!!! -
Е,предполагам му е все едно какво ще се случи след това с него,след като е загубил по такъв брутален начин единственото,което е имал...отмъщението е някакъв вид утеха,макар и малко извратен,но така или иначе няма какво повече да губи...!Страшно ми влезе под кожата с този разказ!!!
-
Права си, Светле!!! За любовта не трябва да има религии. Не трябва да има възрасти, пол. Нали това е светло чувство.
Ели, наистина отмъщението е път към самоунищожение, но когато човек изгуби най-близките си по този начин, наварно не се замисля.
Благодаря ви!!! Целувки!!! -
Много ме замисли този разказ...пътя на отмъщението е път към самоунищожение,не само губиш себе си душевно,но и си намираш майстора накрая...Доста ще има да мисля тази вечер
-
Наши и ваши?! Нали за любовта няма религии?! Ице, това е цял филм!!!
-
Именно жестокостта на хората прави любовта невъзможна.
Благодаря ти, Вилдан!!! Целувки!!! -
Жесток разказ и една невъзможна любов...Стана ми тъжно!
-
Благодаря ти, Ели!!!
Навярно такива неща са се случвали. Поне преди време даваха филм по действителен случай, подобна история.
Жалко е, че тези конфликти разрушават много човешки съдби.
Целувки!!! -
Брутален разказ,не очаквах такъв край!
Не мога само да си обясня как пишеш толкова увлекателно
По едно време се усетих как съм се втренчила в монитора
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав Ице за разказа !!!