Седях облегнат на дебелото дърво и пушех втората си поред цигара. Пред очите ми се разкриваше цялата красота на планината. Но всичкото И великолепие не можеше да ме впечатли. За мен тя беше убежище, роден дом. Тук се криех от преследвачите си. Наградата, която даваха за главата ми, беше доста голяма и това засилваше апетитите на доста хора. Моите покровители се бяха отметнали от мен и сега аз се скитах изоставен, сам със себе си и спомените си. Докога щеше да продължи това, един Бог знаеше.
Станах и тръгнах. Дългото седене на едно място само приближаваше ловците към мен. Не успях да се измъкна тихо, както всеки път и хайката тръгна подире ми. Двайсетина, верни на лидера си мъже, но и още по-алчни за обявената награда.
„Фахрета избърса мокрите си ръце в кърпата. Изправи се на вратата и извика:
- Желко, хайде влизай да обядваме!
Подпрях брадвата на купчината дърва и тръгнах към жена си. Въпреки, че живеехме сами в тази пустош, не усещах липсата на хора. Животът ми с Фахрета беше щастлив. ...