Отново инцидент в кухнята. Ко Та Рак не е виновен. Сянка призовава към по-добра грамотност.

Гар Ван рязко отвори очи. Този зноен следобед тя си почиваше в обятията на приятния хлад* на всекидневната си, където блажено се бе размазала на любимия си фотьойл. Блаженство, което както и предполагаше, нямаше как да продължи дълго. Причината за прекратяването на дрямката ù бе един не много силен, но за сметка на това силно притеснителен шум, който дойде някъде откъм посока на кухнята ù. Кухнята беше мястото, където някои от приятелите ù доста често успяваха да сътворят по някое и друго локално бедствие. Сенчестата тежко въздъхна и тръгна към по посока на предполагаемото бедствие.

В кухнята всичко изглеждаше почти нормално, само от тенджерата на печката се изсипваше с ентусиазъм на вулкан бонзай бяла субстанция.

- Хъм - изсумтя Гар Ван, а след кратък размисъл изрева с ефрейторския си ГЛАС: - КО ТА РАК!!!

- Какво? - сънено измърмори малко по-късно котакът, когато дойде на местопроизшествието.

- Ти ли си виновен за това? - обвинително посочи с пръст сенчестата.

- Хъм - все още не съвсем разбуден изхъмка Ко, обаче изведнъж очите му се разшириха и неочаквано агресивно се развика: - Какво "КО ТА РАК"?! Вечно "КО ТА РАК"! Все едно съм виновен за всяка каша... Котак не може да си дремне на спокойствие без някой да се развика "КО ТА РАК та КО ТА РАК"!!! Аз... - тук той млъкна насред тирадата си и се втренчи в нещо в кухнята зад гърба на събеседницата му. - Хъм... - добави неуверено след миг.

- Сянка?! - идентифицира виновника за инцидента Гар Ван, веднага щом въпросният успя да се поизчисти достатъчно, за да стане що-годе разпознаваем. - Е точно от теб не очаквах подобно нещо**!!!

- Уф уф уф - замаяно възкликна сянката.

- Хи хи хи - изкиска се Ко Та Рак. - Гар Ван, сега, като видиш калабалък, ще започнеш ли да викаш "СЯНКА" вместо "КО ТА РАК"?

Но преди сенчестата да успее да му отговори, Сянка най-после проговори членоразделно:

- Гар Ван - попита той и размаха някакво листче. - Тази рецепта ти ли си я писала?

- Хъм - изсумтя сенчестата и хвърли един преценяващ поглед към доста лекьосаното листче. - Да, защо?

- Много бих се радвал, ако за в бъдеще си по-внимателна с поставянето на пунктуацията - сви рамене Сянка, връчи ù доста изпатилата си рецепта и с леко залитане*** тръгна към реката, за да се изкъпе. Спря се само на прага, колкото да подхвърли през рамо: - Какво ли си въобразявах?! Никога повече няма да се занимавам с готварство! Ще си измисля някое по-безопасно хоби, като бой с акули например...

-----

* В сравнение с жегата навън.

** Сянка по принцип влиза в кухнята основно за да яде и никога за да готви.

*** Капакът на тенджерата като че ли го бе поударил малко на път за тавана, откъдето после доста трудно го измъкнаха.