25 июн. 2008 г., 00:09

Отново заедно

1.3K 0 0
 

- Не се страхувай, миличко, всичко ще бъде наред, само се дръж за ръката ми и няма да се изгубиш в дълбоката тъмнина.

Смразяващи писъци раздираха непрогледния мрак. Стенания от болка и страх, заглъхващи отминаваха като поредния кошмар. Тъга и скръб пренасяха ледените ветрове, брулещи в изсъхналите клони на посърналите дървета. Плачът на малко дете късаше сърцата им и вледеняваше кръвта. Съзнанието почерняваше, а душата се гърчеше в унищожителна агония.

- Остана малко... скоро ще спреш да чувстваш и ще заспиш за винаги. Не, не трепери от страх, всичко ще свърши след секунди. - гласът прошепна злокобно отново.

Лека сивкава светлина се прокрадна измежду черната пелена. Жена с дълга руса коса разпиляна от вятъра протегна ръце към детето. Очите ú бисерни, сини, чисти сияеха, но бездушието прозираше.

Момченцето избухна в плач, затича се към жената и падна в прегръдката ú.

- Мамо, най-сетне те срещнах отново! - хлипайки изрече то.

- Това е края, вече никой няма да ни раздели...

Тъмнината ги обгърна и те изчезнаха безследно - щастливи заспаха вечния сън на Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...