Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
 капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
 И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите квартали.
Падащата Звезда ахнала.
 - Ах... колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах... това е палатът, може би, на Пепеляшка!
И се запътила към огромния дворец.
 Почукала един, два пъти и, след като никой не отговорил, решила да влезе, да се порадва на красивата градина с чудни цветя.
 - Каква красота!  Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят най-грижовните и добри хора на Земята.
 Седнала, порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.
- Мамо! Та тук е рай!
 - Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и, за да скрият сълзите си, пилеят пари за щяло и нещяло.
В този момент Падащата Звезда чула детски плач.
 - Защо плачеш, детенце! - попитала с нежен глас.
 - А не виждаш ли колко съм нещастна... за Коледа родителите ми подариха златно колие.
 И заплакало още по-силно.
 - Аз искам вълшебна кукла... - и от гняв закъсало разцъфтелите цветя.
Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката на малкото лице на малката Пепеляшка.
- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълня едно желание!!!
 - Искам тогава вълшебна кукла.... - и продължило да къса цветята.
Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.
- Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години от лукс.
 На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала "мама", "тате", "дядо", "баба", дори и пеела 60 детски песни.
 Но момичето заплакало още по-силно и започнало да тъпче с крака цветята.
- Такива кукли имам сто и една....
- Мамо, какво да направя, зада върна усмивката на това хубаво детенце!
 Но, преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една красива жена, по-красива от принцеса, която блестяла от горе до долу в златни накити.
 И си помислило - ето, идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеря и тя
 ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала да си говори сама със сълзи на очите.
- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни... Ще се самоубие...а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко.
Дожаляло ù на Падащата Звезда и решила да помогне.
- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека ù помогнем - има и малко детенце.
- Дъще, нали ти казах - тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.
 Замислила се Падащата Звезда  за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи, алчност и лоши мисли.
 В този момент вятърът отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал, където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушел дим.
- Какви грозни малки къщурчета, но, щом димят комините, има хора вътре.
Обърнало очи отново към Звездите.
- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!
- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.
Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка, долетял приятен глас.
 - Кой чука в този късен час?       
Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.
- Дъще, влез, влез, мило! Накъде си тръгнало в този късен час!?
 Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завил ù се свят и припаднала.
 Когато се събудила, видяла две красиви, усмихнати момичета - като ангелчета.
Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало...
-Аз се казвам Русалия!
 -А аз се казвам Мишел!
И запели толкова сладко, сладко, мило, мило...
- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.
И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки.
За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки.
 Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:
- Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно желание.
Мишел и Русалия извикали в един глас.
- Нека бъдеш наша сестра!
 А гостоприемните добри родители:
- Дъще, нека бог те дари със здраве! Нека бог дари и нас със здраве и всички хора по света!
 - Ама, как така... не искате ли пари, не желаете ли огромен палат!
- Мила Ели, дъще мое, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето!
Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.
- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!?
Русалия и Мишел започнали да плачат.
- Не си отивай, Ели, остани.
А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.
- Дъще, остани!!!
 И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом, три Падащи Звезди раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалия, Ели и Мишел.