Падащата звезда

                                Падащата звезда



Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но вече не бяха заедно. Той беше човек имащ всичко, но избиращ по-лошото. И последният, който беше там -Мария. Момичето с отвеян поглед, мечтателка.

Малката компанийка стоеше на красивия двор и си говореха. Маргарита и Атанас стояха един до друг. Наско беше положил глава в скута й. Мария погледна към небето и видя две звезди, трепкащи една до друга. Звезди, приличащи на двете влюбени сърца, които в момента туптяха като едно. Михаил стоеше срещу Мария и говореше интересни неща. Всички го слушаха. Или поне така си мислеше той...

Марго милваше лицето на любимия си и го гледаше тъжно. Тя си припомни дните, когато бяха заедно. След това се сети как Атанас се държеше лошо с нея, връзката им загиваше. А след това - краят. Краят на мечтитие, краят на всичко. Маргарита впери горчив поглед в Наско и си спомни хубавите мигове заедно. Всяка целувка, всяка прегръдка и усмивка. Но след това реалността я връхлетя и тя разбра колко далече е всичко това. Далече като романтичната луна, която лееше лъчите си и галеше нежно косите на Марго. Студената стрела на мъката прободе сърцето й. Тя знаеше, че края бе сложен - вече не бяха заедно. Но сърцето пееше друга песен. То подмамваше момичето да продължи мимолетната игра. Игра на чувствата, от която само Маргарита щеше да излезне наранена и отчаяна. Тогава песента щеше да затихне, да умре в плач.

Маргарита разтръска главата си, за да прогони мрачните мисли, но напразно. Като погледна в сините очи на Атанас, красивите спомени окъпаха сърцето й в приятното чувство на споделена любов. Тя се усмихна. Знаеше, че хубавите случки няма да се върнат, но ако почнат всичко наново, може би нещата щяха да са различни.

Очите на Маргарита прошариха през любимия, след това през Михаил, замечтаната Мария и се спряха на небето, което преди с Атанас гледаха много често заедно. Там тя видя една падаща звезда.

Какво си пожела Маргарита според теб?